Искра Веселинова

По кръв и по сърце!

Публикувано

Гледам с огромно удоволствие и с просълзени очи предаването на БНТ, по случай най-прекрасния ни празник. Радвам се от сърце, че националната памет е жива, че толкова хора днес са на Шипка и не се уплашиха нито от лошото време, нито от коварно хвърлената заплаха за вируси и зарази.

Разбира се, дебелите разбойници днес не искат и да чуят за тържества. Тези безродници нямат усещането, че са част от нашия народ. Те са кръвопийци и престъпници и до смърт се страхуват от един силен, обединен народ.

Гледам как гори огънят на святия за всеки българин връх и треперя от вълнение. Слушам какво говорят членовете на патриотични организации, прекрасната професор Милена Кирова, която преподаваше на малкия ми син и е толкова сладкодумна, че сякаш златен мед капе от устата ѝ, уредникът на музея в Котел, научавам нови и нови неща за нашата трагична и велика история и ми е хубаво, и съм горда и щастлива, че съм българка.

И ми е жал, с онова гнусливо съжаление, което човек изпитва, когато види страдащо, но противно насекомо, за онези българи, които предадоха родовата памет и твърдят, че родината е там, където им е добре. Това е мерзост, разбира се, това е нравствена деградация и те се опитват да я оправдаят по някакъв начин, но няма как да стане, никой няма да им повярва. Да, много българи живеят в чужбина, живейте си, дано да ви е добре и да сте щастливи, но не поругавайте Родината с дребнави, мазни приказки за пари, благополучие и каквото щете. Ако личната ви ска̀ла за стойностни неща завършва с материалното, трябва да ви съобщя, че за други тя едва започва оттам и стига до най-висшето, духовното.

България ще живее винаги. В това се убедих днес, докато гледах и слушах хората, за които нашата история, нашето Освобождение, нашата благодарност към братята руси, са живи. Да, казах „братята руси“. Нека всички русофоби да започнат да припадат сега! Колкото и да се тръшкате, колкото и да се пенявите, каквито и факти за руските имперски интереси да ми размахвате под носа, аз пък ще ви кажа: Един само руски войник да се е сражавал за нас, убеден, че спасява братска кръв, на мен ми стига. Я чакайте, един ли е бил?

«С давних времен Россия была защитницей и покровительницей этих угнетенных христиан; с давних же времен стремилась она и к тому, чтобы обеспечить свое положение на берегах Черного моря. Таким образом в ближневосточном вопросе Россия имела две задачи: помощь угнетенным христианам и обеспечение своей южной границы. Первая задача не могла дать немедленных, реальных выгод; но христиане великий народ и не может жить „хлебом одним“, ибо тогда он перестанет быть великим народом; нельзя великому народу жить только холодным рассудком, надо дать подобающее место и душе народной и сердцу. (…) Христианский великий народ не может быть себялюбцем, он должен быть Человеколюбимым, иначе он не христианский народ и не великий. Да, политика должна преследовать реальные интересы, но может ли быть для христианского народа более реальной политики, как следовать слову и примеру Христа». /Н.А.Епанчин/

Бог да благослови всеки истински българин – този, който е такъв не само по кръв, но и по сърце!
Мир на душите на всички, които са дали живота си, за да сме свободни днес!

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *