Искра Веселинова

Празникът си е празник…предпетъчно

Публикувано

Празникът си е празник, особено, когато пазаруваш с нервен хиперактивен индивид, който по някакво стечение на обстоятелствата е твой роден син.

Има моменти и моменти.
Има моменти, когато сърцето ми тупа от радост и гордост, от очите ми бликат развълнувани сълзи и ми иде да разцелувам това първородно чедо. Но има и моменти, когато се носят черни облаци и тежки мъгли и аз си мисля колко прекрасно би било да мога да стигна толкова високо, че хубаво да му запаля врата.

Когато е чудесен прилича на мен. Когато е мискинин и вагабонтин е лят и кован на баща си.
Когато ми вади душата в магазина с: „Хайде, бе, мамо, какво се туткаш толкова? “ и това ти го каже, чакайте да видим, около петдесет пъти, се размечтавам да имам една голяма и здрава гьостерица. Но…беше тя…Отминаха благословените времена на шамарите – едно, че вече няма как да плеснеш отзад човек в цветущата възраст на млад мъж и второ, че разните му там психолози-михолози като ревнаха: „Йок, та йок, недейте ги би, че ще ги увредите психически, ще почнат да се взират в стената и да си говорят сами, ще им се появят въображаеми приятели и ще почнат да си ядат ушната кал“.
И ние, родителите, какво да правим, стискаме ръце и се усмихваме като Маската.

Най ме е яд, като почнат да си ровят в телефоните. Ти го питаш нещо, той:
– Ммм?
– Викам, искаш ли да купя салам?
– Ммм?
– Салам. „С“ като сярна киселина, „а“ като алкохолдехидрогеназа, „л“ като липаза…
– Оффф, не знам, бе, купи там, каквото искаш.
– Или луканка?
– Ммм?
– Луканка! „Л“ като…
– Оффф, бе, мамо, закъснявам, не разбираш ли?

Ха, кажете ми сега как се пазарува с такъв човек?! Ами после, като излезем от магазина? Той прави една крачка, аз десет, той една, аз десет. Подтичвам отзад унизително и джафкам като нервен пекинез. Разтоварва ме, запъхтяна и разчорлена у дома и изчезва нанякъде.

И аз сега какво да правя? – питам се, докато си уталожвам нервите и разсеяно отчупвам парче шоколад. И отивам да си излея чувствата на котето.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *