Ше си праЙм кот си искам

Прасе в колата, аз в космоса!

Аз, приятели, съм возил какво и кой ли не в моята скромна кола – комшии, аверчета, познати, непознати, три липи за засаждане, 16 саксии с мушкато, вашингтонска палма, пилета, кокошки, книги (и сега нося там поне двайсет тома, от които половината прочетени, другата половина неприкосновен запас, ако взема та закъсам някъде из преспите зимно време и се налага да оцелявам три дни и три нощи).

Също съм превозвал смески, крадена царевица, риба в количества да зарибя Тихия океан в случай на глобално обезрибяване, пиян руснак, половин баля люцерна и дори баща ми.

Днес обаче, за първи път возих живо прасе. Една малка розова зурла на възраст точно на границата между – „Ау, колко е сладко!“ и „Баси свинята мръсна!“

Отидох, закупих, наврях в чувал, изрязах дупка, където хайванчето да си тикне муцуната и да диша по-леко, инсталирах „пакета“ на пода пред пасажерската седалка и тъй като ми беше казано, че малкото е много спокойно, не квичи и въобще е едно много възпитано прасе, даже не му сложих колан. Турнах първата скорост и бавно потеглих в посока от едното село към другото, към Невша де.

Вързопът в близост до мен кротко си отлежаваше и именно поради тази кроткост по някое време ръгнах втора, после трета и в една съвсем лежерна обстановка реших да премина към четвърта, а после и пета, още повече, че вече напусках пределите на селото и можех спокойно да забързам.

Да, обаче на правата преди самия изход, мернах сякаш паркирал полицейски автомобил и тъй като гадовете се бяха позиционирали непосредствено след табелата за край на населеното място, ненадейно се наложи да сваля предавките с две надолу и дали заради неочакваната смяна от устойчиво движение към рязко намаляване на скорост, онова полусладко, полу не чак толкова животно изведнъж реши да озвучи тясното купе на автомобила и изтръгна от гърлото си звуци, на които четиричленното жури в „Гласът на България“ би обърнало троновете си едновременно и би се изкушило да връчи голямата награда на този глас без последващи живи концерти и други глупости.

Ще излъжа, ако кажа, че не се паникьосах внезапно. Паникьосах се.
Ми сега – викам си – ако ме спрат ченгетата, аз сваля прозореца да ги питам какво ще обичат, а прасето-глас не спира и не спира да се дере, както правеше вече от половин минута и дори започна да се усеща едно особено вибрато, което Графа или Иван Лечев биха окачествили като „Прасе, ти имаш изключително уникален тембър и за мен ще е чест да избереш моя отбор“!?

Ми нали трябва по някакъв начин да оправдая наличието на прасе в колата, на всичкото отгоре не в багажника, където едно прасе би било малко по-логичен аксесоар, нежели отпред до шофьора.

Не ме спряха, но не ме питайте как се припотих. Изключително обилно! И не заради липсата на работещ климатик. Всъщност, не поради липсата на какъвто и да било климатик. Просто нямам климатик. Да, почти виждам как се хилите – представяте си жега над 30 градуса, кола без климатик, а вътре аз и едно прасе. Много смешно, ха-ха!

Както и да е.
Карам си аз, но това розово изчадие не спира да квичи. Качвам се, пардон – качвамЕ се на магистралата – то продължава да квичи.
Аз крещя да спре веднага, тутакси, секундално! Не, квичи си.

Пях му „Боят настана“ (тъкмо бях видял клипа, в който Кубанския казашки хор пее изненадващо тази песен на снощния си концерт във Варна). То си квичи и въобще не го е еня какво пея и колко съм развълнуван.

Започнах да го заплашвам, че ще отбия в аварийната лента, ще му тегля ножа и просто ще се наложи да го ядем целичко с лимон в устата. Или не разбираше сериозността на заплахата или знаеше, че така и така в някакъв момент ще свърши в комбинация с лимон или кисело зеле и дали сега, дали декември месец – все ще се мре.

По принцип пътуването ни от точка А до точка Б си беше фиксирано на около 15 минути и единствено това го спаси и удължи живота му, а моя го скъси. Но тия 15 минути ми се видяха като две високосни години. Мисля, че открих осем непознати на българина псувни завършващи иначе по един и същ начин – с „…да е@а бе, м@мка ти и прасе мръсно!!!“

В секундата, в която угасих двигателя спирайки пред нас и излизайки вбесен (и с леки пориви за повръщане, щото „…да е@а бе, м@мка ти и прасе мръсно“ се насра) „…да е@а бе, м@мка ти и прасето мръсно“ преустанови дяволското квичене, обърна се на една страна в чувала и май заспа без да му пука, че от село до село добих още барем трийспет бели косъма.

…да е@а бе, м@мка ти и прасе мръсно!!! Това е непозната на науката псувня номер 9!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *