Яяя......

Прегръдката

Публикувано

Виждам това момченце почти всяка вечер на прибиране от работа, докато спирам за малко пред кварталното магазинче.
Баща му е в затвора, майка му работи в чужбина, а баба му го кара да проси. Научил е няколко стихотворения наизуст и ги рецитира с невероятен патос.

Опитвали сме се да му помогнем, но детето всеки път отказва, искало да се грижи за баба си… тази, която го пуска нощем навън… Няколко пъти ми е отказвал дори пари, а само е молел – ще ме гушнеш ли за малко.

Тази вечер ме вижда и се усмихва отдалече, маха с ръка, ела, казва ми съзаклятнически той. Бърка в джоба си и вади вафла. Пазя я за теб, подариха ми повече… и я подава, целият треперещ от вълнение. А после, докато се усетя, се гушва в мен, хваща ръката ми и започва да се гали с нея по косата. Никога не съм изпитвала такова безсилие. Срещу системата, срещу себе си, срещу всичко…

Мария Николаева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *