Яяя......

Предколедно

Публикувано

Присядаме, приглаждаме във скута меките коси на мрака.
Наоколо ни – кротки сенки…
Без думи се научихме да разговаряме със тишината,
завързваните мисли, завързани със самоуки пръсти.

Ослушваме се – диша ли земята
и кой отрудените ни ръце ще скръсти.
Какво ли виждаме под тез клепачи взряни?
Чия надежда се бои да ни намери?

А трепетите, преболели рани,
ще бъдат ли и утре там, където бяха вчера.
И няма нищо… Никой покрай тях.
И мракът вещо с вечността ни слива.
Потегляме с първичния си страх,
че може би най-после сме щастливи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *