Искра Веселинова

Предновогодишно

– Къде ще празнувате Нова година?
– Ами…у нас…Понеже…
И започват оправданията. Сякаш човек е длъжен да кипи от възторг като разклатено шампанско и да се чуди в кое заведение да се втурне с група шумни веселяци. Да превземе дансинга и в дванадесет да отброява щастливо: „Десет…девет..осем…“ И накрая да крещи „Ура!“ с пълно гърло, да надува шарена свирка и да целува всички наред.

За човек като мен, който обича кротката трапеза и спокойния, приятен разговор, няма нищо по- досадно от подобни събирания… За празника всички дами са извадили от гардеробите си тесни черни рокли, някои доукрасени с блестящо ламе и са се нацедили някак в тях, а роклите щедро описват всяка тлъстинка и многобройните гънки, които се получават, щом дамата седне на стол.

Преобладават дългите ботуши, за които с пълно единодушие е прието, че са много секси, особено, ако над тях преливат дебели кълки. Прическите са в разнообразни стилове – от ранен барок до късен турбо фолк.

Гримът най- често извиква опасения, че дамата е далечна правнучка на знаменития граф Дракула.

Маникюрът задължително е правен от професионалист – предпочитани са крещящите цветове, а на безименните пръстчета задължително има рисунки с новогодишна тематика.

Мъжете са по-лесни – каквото и да облекат, все ще се намери някоя кокошка, която да иска да ги примами в полога си.

В ресторанта или е много студено, или е много горещо, среден път няма. Обикновено, това зависи от времето навън. Ако в празничната вечер навън вее и фучи, а термометрите се пръскат от студа, вътре в салона е по-топло само с половин градус и от устите на шумните гости излиза пара. Ако ли пък новогодишната вечер напомня за циганското лято, тогава радиаторите са надути до пръсване и всички започват да се потят като репи.

Шопска салата, салата „Снежанка“ и руска салата. Понякога присъстват и разни изгъзици, като Айсберг, рукола и тем подобни алабализми, плюс ядки и ах, КИНОА, за къде сме без КИНОА, моля ви се, да не сме пейзани?! Два вида ракия, водка и най-долнопробното уиски.

Ако хората са колеги, сядат по предварително обособени групи. Дамите се отърсват като патици от вода, опъват роклите, кръстосват предизвикателно крака и се оглеждат в очите на другите. Всяка решава, че другите страшно ѝ завиждат на красотата. Мъжете благовъзпитано скучаят и за да убият скуката, решително посягат към ракията и си наливат щедро. Жените нападат салатите. Мляс- мляс. „Ох, окапах се!“ Първото мазно леке върху роклята, поръсено веднага със сол.
„Понеже Желева ми завижда, направо ме урочаса, виж я как ме гледа! Какво съм виновна, че изглеждам по-добре, макар че сме връстници?“
Другата птица ахва престорено:
„Как?! Връстници? Не мога да повярвам! Че тя изглежда поне с десет години по-възрастна от теб!“
„Е, чак пък…“ – скромно уж, а много мазно.

Музиката, в началото съставена от евъргрийни, започва да се променя стилово и да клони към чалга. Някои от перна́тите са ударили по една-две ракии и вече са на дансинга. Мъжете пият здраво и делово. Нямат много време за празни приказки. Телефоните им започват да звънят. Това са половинките, оставени вкъщи, за да не развалят празника. „Забавлявате ли се? Хи- хи- хи…Ами много хубаво… Да не прекаляваш!… Умната!… Лиляна там ли е? На вашата маса ли е? А-ха. Хм…А, нищо, нищо…Забавлявай се. Петьо ми се стори малко топъл одеве. Ще го наглеждам, ама ако има нещо, ще ти се обадя. Лиляна с какво е облечена? Как не знаеш? Нали сте на една маса? Рокля?! Тая буца? Така е, човек може да си купи дрехи, но вкус – никога. А, нищо, нищо. Айде, чао. До после“.

Послето е след около десетина минути.

Сервитьорите започват да носят плитки панерчета с питки и около масите настъпва лакомо оживление. Дамите започват да потриват ръце и да се наместват в столовете. Някои прикрито опъват ластиците на обутите за вечерта ластични гащи, които прикриват кореми и задници. Започват да сервират основното. Пържола, картофи, приготвени по непонятен за кулинарията начин, напълно безсолни и или ужасно мазни, или сухи като египетски папирус.

Руло, пълнено с непознат пълнеж, приличен на стърготини или на нарязана от машината принтерна хартия. Евтино вино. Бира. Питките никога не стигат, макар че всички кокошки задължително помахват с ръка: „Не, не, аз не ям хляб“. На никоя това лишение не ѝ личи. Мъжете не бързат с яденето и задружно отварят втората бутилка ракия. Телефоните се нагласят на „Без звук“ и напразно присвяткат като сигнала SOS.

Лиляна наистина се е присламчила до нашичкия, опасенията на жена му може и да се оправдаят. Той обаче (типичният български пор), грам комплимент не ѝ прави, та се налага тя да си ги проси сама.

– Харесва ли ти новата ми рокля?
– Става…Нова ли е? Май беше с нея и на банкета миналата година, и като ходихме на оная среща с шефовете на Банско, и…
Тук сътрапезникът му го смушква силно в ребрата и замазва с:
– Айде, наздраве!

Лиляна е отишла в тоалетната да реве. Край масите се яде обилно. „Ненеазнеямхляб“- дамите са омели питките до трошичка и поръчват нови. Междувременно ножовете скърцат страдалчески по чиниите, докато се борят с пържолите. Щом поуталожват глада си, всички се отдават на сладката и приятна тръпка – обсъждане на другите, клюки, по възможност заплитане на някоя интрига, тайнствено шушукане в ухото на доверен слушател и подрусване на телеса по дансинга. Чалгата става все по- мазна. Вече сервират десерта, а мъжете още са на ракията. Когато тя свършва, минават на водката. Ужасното уиски го оставят на жените, те тъй и тъй нищо не разбират от пиене.

Лиляна се връща бледа и отмъстителна, с измит грим и подпухнали очи. Сяда демонстративно на друга маса и на учудването на новите си сътрапезници, казва лъжливо и подло:
– Не мога да остана там, Павел пак ме сваля. Какво да правя? С жена му сме приятелки, а той… Колко пъти съм го рязала и пак: „Обичам те, обичам те, само кажи и оставям всичко и тръгвам с теб“.

Пак ѝ се доревава и за да си даде кураж, грабва уискито и започва да смуче като комар.
Оклеветеният порядъчен Павел е доста пиян и улучва с яденето ту устата си, ту панталона си. Сътрапезникът му кротко спи, положил глава в чинията с торта.

В чашите плуват фасове. Музиката е оглушителна. По- младите колежки кършат морно снаги в кючеци и са сигурни, че са страшно секси и неустоими. Но диджеят има богат опит от някогашните новобрански, от сватби и кръщенета. Кондьо млъква и започва кръшно хоро. По-старите се оживяват и се търкулват към дансинга. Започва голямото друсане.

Разместват се сутиени, късат се презрамки, жалостиво пукат ластични гащи. Мъжете допиват виното. Сервитьорите дремят отегчено по ъглите. По масите коментират десерта и започват да разменят рецепти и кулинарни тайни.
„Аз какъв крем правя…това „Брюле“ нищо не представлява.“; „Значи, пиши: четири яйца, три пълни лъжици топено масло и брашно, колкото поеме. Аз слагам около килограм.“; „…с чили, но да не се прекалява. Мексиканска кухня. Много е популярна в Щатите. Сестра ми в Америка…“

Гълчавата се засилва. За да я озапти, диждеят, след като е огледал преценяващо публиката и е разбрал, че на един мъж се падат десет жени, се отказва от блусовете и пуска туист. Е, сега вече си дойдохме на думата! Почти всички са на дансинга и се кълчотят така, че и най-опитният йога да им завиди на чупките и стойките. Ластичните гащи са на път да се предадат. Веднага след туиста идва „Лиляно моме“. Хорото се вие между масите. Нечий фръцлив задник събаря бутилката с останалото вино и залива панталона на Павел. Той се оглежда объркано. Сътрапезникът му се е събудил, забучил е цигара зад ухото си и пуши десертната вилица, при това майсторски издухва дима и прави кръгчета.

Най-поспаливите вече си тръгват. Другите настървено дояждат и допиват. От тайнствени джобчета на дамските чанти се появяват тайнствени торбички и се пълнят с остатъци от пържоли и парчета торти. Сътрапезниците се оригват прикрито, ровят из чантите и вадят таблетки против киселини. Над дансинга се леят милиони алени рози. Една-едничка двойка се люлее там, малко извън ритъма на песента и по-внимателен поглед показва, че тези хора не са от гостите, а са главната готвачка на ресторанта и барманът. Диджеят започва да пуска прощални парчета и да пожелава приятна вечер и да е мирна и щастлива, богата и плодородна.

Павел си поръчва такси. Лиляна се гледа в огледалото в тоалетната и пак реве. Как минаха проклетите години, а тя е все сама! Мисълта за празния етаж в старата къща я изпълва с покруса. Ресторантът опустява. Забравеният на масата телефон на Павел звъни. След дълги тревоги жена му е решила да излъже, че Петьо има температура. А Павел се вози в таксито, изтрезнява рязко от хапещия студ, долепя чело о стъклото и гледа навън с трогателно любопитство, като малко момченце.
Да е мирна и щастлива…

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *