Ше си праЙм кот си искам

(пред)Последни приготовления…за всеки случай

„Върви в Калфлант и виж там земи още един шаран за секи случай.“ – някой в телефона ми изкряска.
– Човеееек, у нас трябва да има пейсе шарана, сто скумрии, двайсе толстолоба и минимум един Ум белия делфин! За ко тий ся още ена риба!? Ти знайш ли ко е там в момента??? – изнервям се и се паникьосвам на равни части аз.
– Ще ти възстановя парите тройно. – спокойно отвръща той и магията сработва.
– Гол ли го искаш тоз шаран или с люспи? – и вече нямам търпение да тръгна към моята Голгота.

Подробностите са уточнени, аз вече съм в Кауфланд и преценявам обстановката.
Това тук, в тая гнус, гмеж и гмръц подлежи на анализ от психиатър с три магистратури, но нека не забравяме придобития и кален в триста битки опит, който съм натрупал в това предверие на ада…

Семпла леля с очевидната претенция, че е набарала офертата на семплия си живот тъпче авокадо в поредица от торбички и така като гледам е прибрала реколта от барем шеснайсе кила. Цената от два лева е на бройка, ма кой съм аз да ѝ обяснявам, че само за авокадо дотук има към сто и пеесе лева? Нека и касиерката си направи кефа в края на работния ден. Опитах се да привлека вниманието на тази бъдеща номинация за спечелил в Националната лотария към ананаса с цена 3 лева (също за бройка, разбира се), но мадам явно е решила да пробва рецептата на баба си за мармалад от авокадо и друга екзотика в домашното консервиране не я интересуваше. Нищо, аз и без това имам мисия да открия най-големият шаран на света и после да се срещна лично с моя Захари Бахаров, който утроява сумите.

Някакви стринки ми се пречкаха в краката, докато наново търся рибния щанд в тоя осран откъм разположение магазин, но оня поглед, за който ви споменах наскоро ми даваше някаква относителна свобода на движение. Може и да съм настъпал някой с лакът в бъбреците, но хей, това е война – там някъде напред или наляво или пък на дясно или на пичка си лелина и подредба тъпа ме чака моят шаран с цена първоначалната вноска за мезонет!

Открих го и щандът му шибан! Трябва да си направя карта – да не забравяме, че от вдругиден започва запасяването за следващия Никулден, живот и здраве.

Оглеждам шараните, правя сметки, вадя таксите за брокера, прибавям няколко наум – ей го на! Ено четри кила и един от мен – шес. По пет лева килото и два от мен – седем. Шес по седем – пеесе! Ох, котьооо…
И точно да си го заплюя, буквално нали, да откажа всякакви мераци у другите баш за него и ена госпожа объркала и магазините и рекламите им пита на случаен принцип:
– Тоз шаран от езовир Овчи кладенец лий извинети?
Случайно само аз имам мерак да ѝ дам точен отговор:
– Не, мила заблудена жено – от водоем Свински бункер е. Скумрията пък е от океан Пилешка вратна пържола, а ципурата от езерото Балатон.
Пък ако някой ми грабне шарана докато разбереш разликата между Била и Калфланд, ше та пратя на курорт на Майна ти Райна!

Хора се смеят, деца се смеят щото всички се смеят, а бабка със забрадка пита рибаря дали шарана е пресен, докато въпросния шаран го бие с опашка през лицето и си отваря устата да вика за помощ.
От изтекъл срок на годност ше е, кво друго да е!

Идея нямам как успях да се вредя за моя шаран, как платих на касата, как се измъкнах от тая простотия – чесно ви каам!
Сега тихо – секи момент ше ми наброят парсата. Пеесе и два лева…закръгля се към шейсе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *