Яяя......

Представи си…

Публикувано

„Представи си“, пее(ше) Джон Ленън в най-емблематичната си песен…
Колко от нас са си представяли, всички хора живеещи за днешния ден, че няма нищо, за което да убиваме, или за което да умираме.
Не са много, не са и малко, но най-важното – все още не са критичната маса.

Критичната маса, на която ставаме свидетели всеки път, когато търговец пусне промоцията, която стопира гарантирано всеки порив да си представяме как би могло да бъде. Моментът, в който някакви проценти със знак минус пред тях, изрязват сякаш със скалпел оня център в мозъка ни, където се формира ирационалното мислене спрямо обкръжаващата ни среда. Онзи поглед, който ни е все по-трудно да извикаме на фокус, да отворим блендата докрай и да провидим.

Бях в Кауфланд и видях възрастен мъж да отмества грубо петгодишно хлапе от пътя си, почти с коляно в недоразвитите му бъбреци – няма значение неговото ли, чуждо ли, моето ли. Целта бяха купчина кашони с банани по 99 стотинки килограма. Зелени банани. Но по 99 стотинки. Този готов на всичко, за да стигне до дъното на всеки кашон чичо, не беше сам – още десетки като него атакуваха картонената кула и бяха готови да стъпват, включително и по детски трупове, но да се приберат вкъщи и да занесат на собствените си деца благините на демокрацията пусната на бляк фрайдей…ако някой вече не ги е намушкал в гърба в друг магазин, за да се добере до плазма на промоция, айфон „два за два бона“ или носни кърпички с двойна употреба „Сега вече и за гъз“.

Толкова сме се изродили и носим главите на раменете си само за да пазим равновесие, че ако утре съобщят за масови убийства при разпродажба на тенджери под налягане, ще съжаляваме, че не сме си опитали късмета там с надеждата, че щяхме да влезем най-много в бройката на ранените и осакатените, но сдобили се със заветната тенджера.

Днес, аз самият се поддадох на емоционалната си страна в момент на слабост и си припомних поговорката „Лаком гъз – кръв сере“. Действията ми не бяха обвързани с покупка или свързани с нечий Черен петък и няма да изпадам в подробности, но ми удари свиреп шамар и вече ще внимавам много, много повече, когато се наложи да избера как да постъпя.
Всъщност, всичко опира до избора. Изборът, който всички имаме. Нещата никога не са еднозначни…

„Лесно е ако опиташ…
…представи си всички хора живеещи в мир…
Можеш да кажеш, че съм мечтател.
Но аз не съм единственият такъв.
Надявам се някой ден ще се присъединиш към нас.
И светът ще бъде като едно цяло.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *