Яяя......

Приказки под тоалетното казанче

Приказка за Валерката, грозното киликанзерче

Живяло някога едно момченце, което се казвало Валерката.
То било толкова грозно, колкото и просто, т.е. – много! Другите деца постоянно му се подигравали, най-вече за това, че е глупав, но той страдал и за това, че е дребен на ръст, че е черничък, че има торбички под очичките и не на последно място че е тъп и глупав. (Повторенията в случая са специален похват, с цел по добро внушение на идеята).

Валерката живеел със старата си баба, в малка къщичка на кокоши крака, в близост до реката. Денем той ходел да лови гущери и жаби за баба си, а нощем, докато лежал на пода в курника, се отдавал на мечти:
„Ше видити вий! Тъпкано ше ви го върна! (всички останали били „вий“) Когато порасна и стана велик везир или вицепремиер, всички ше ми мълчити и ше ми се кланяти, мамицата ви..“

Единственото нещо, което обичал да прави Валерката, било да лови жаби, защото тайно се надявал да попадне на омагьосана принцеса, която да сбъдне мечтите му и ги целувал наред – червени, сини, зелени, крастави, но не получил нищо – само херпес.

Веднъж в мрежичката му за жаби попаднала една златна рибка.
– Пусни ме, мургаво момченце – казала тя – и ще ти изпълня три желания!
– Ти луда ли си ма? – викнал Валерката – Може да съм прост, ма не чак толкоз много! Само да та пусна и ша уфейкаш, пък и мий писнало да ям супа от жабешки езици!
– Пусни ме, момченце! Освен трите желания ти обещавам хубав хотел на мястото на вашата схлупена колибка, твоя си лична телевизия и процент от обществените поръчки!
– Хубу – казал Валерката – нави ма! Дай да ти стисна перката!

Прибрал за по-сигурно рибката в едно бурканче от лютеница „Нашенска’ (понеже бил патриот) и седнал да си мисли желанията.

– Първо, тряя са отърва от дъртата вещица!.. – той не можел да понася баба си и изобщо всички баби му били адски противни.
– Намислих! – извикал – Нека цялото кралство-господарство бъде заградено с бодлива тел и аз собственокрачно ще изритам оттук всеки, който ми пречи! Стига разни баби с неясен произход и бежанци са ми се мотали в краката!

ПУФФФ..! И желанието му изведнъж се изпълнило! Освен това, хотелчето му винаги било пълно с гранични полицаи, което му осигурило постоянен доход.

– Второ – искам ВСИЧКИ ДА МЛЪКНАТ! Писна ми от тая шумотевица, от тия крякащи жаби, от тия кресливи свраки, от тоя СОДОМ И ГОМОР в таа гора!!!

ПУФФФ…..! Изведнъж настанала тишина. Нямало птички, нямало пчелички, нямало чалга на Слънчака!

Седнал Валерката да мисли третото желание, а рибката вече била доста изнервена: „Боже, Боже…тоз наистина е доста тъп. Кой знай каква глупост ще измисли сега?! Ще вземе да си пожелае някоя черна дупка и айдее…всички на молекули!“

– Готов съм! – Валерката, след като се осигурил материално, решил да се погрижи и за външният си вид – Искам да съм красив, но в същото време да съм страшен. Искам да съм внушителен, въпреки, че съм дребен! Искам да вдъхвам респект и всички да се страхуват от мен!..

Рибката с облекчение си отдъхнала.
ПУФФФФ!…и го превърнала в киликанзер.

От тогава той броди по тая земя и който го види подскача, кръсти се и се отдръпва с отвращение, а Валерката се мисли за много страшен. Рибката излетяла от бурканчето, понеже е вълшебна рибка и отишла да изпълнява желанията на други откаченяци.

КРАЙ

Очаквайте приказката за Али ББ и четиридесетте разбойника, мили деца…

Милена Маринова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *