Яяя......

При застрахователя съм, при застрахователя съм…

Намирам се на място, което се посещава предимно от мъже – при застрахователя съм.

Влизам в този офис и да – аз и едната служителка сме единствените същества от женски пол. Това не ме смущава особено – напротив, тъкмо ще има кой да удари едно рамо, ако се наложи, все пак половината от тях са тук защото жените им са чукнали леко бронята.

Попълвам там каквото е нужно и седя на опашката, която е около 7-8 човека. Скучно ми е и си ровя в телефона, оглеждам офиса, опитвам се да разчета заявлението на тоя пред мен, защото схемата на която се отбелязват щетите беше цялата в кръстчета, а описанието едно дъъъълго – ми интересно ми се стори 😊
Обаче и на него май му е скучно, обръща се рязко с офкане и ме хваща в крачка как съм се напрегнала да прочета какво пише с леко присвити очи и казва:

– Голяма опашка! За една щетаааа цял ден ми отиде! – и веднага се възползвам от възможността да задоволя любопитството си.
– Една ли? Гледам доста кръстчета има.
– Абе, жената….оф ай да пушим! – малко ме изненада, ама пък ай! Ко толкова и без това скучая.

Излизаме и обяснява той как жената ударила колата (хууубаво я усуркала в една стена 😄), а аз през това време кимам, вадя цигара и започвам да ровя за запалка. Никога нямам запалка под ръка! Не си купувам, обикновено ги крада неволно и понякога като си разчиствам чантата намирам по 5-6 запалки, но никога когато ми трябва – ей тъй да бръкна в един джоб и да извадя от първия път запалка – никога!*

И заровила съм се наполовина в тази огромна моя чанта и търся тъпото огънче, като през това време кимам (в чантата), казвам „мхммм“ и по някое „хехехе“ и по едно време го поглеждам скришно с мисълта „Бе тоз иска да пушим, запалка няма лиии? Тъп ли е? Не вижда ли, че се препотих да ровя тука?“
И вдигам си погледа и той моля ви се с електронна цигара! Брех да му се невидят и новите технологии. След като той почти е изпушил туй електронно нещо, аз намирам запалка паля и облекчено издишвам дима от първото дръпване.

Начи не само, че нямаше огънче, ами и драматично махна с ръка да ми разсея току-що изпуснатия дим! Ауу как се напрегнааах! Къде останаха нормалните пушачи, дето да си духаме дима в лицата и да си крадем нормално запалките? Поглеждам го изненадана, а той ми показва електронната си джаджа и ми казва:
– Без огънче и без дим! Много са добри! – ся вече ме издразни! Показвам му обикновената си тънка цигара Карелия и му отговарям
– С огънче и много дим! Също са добри и не им пада батерията!
– Ама са по-вредни.
– Ама я влизай, че ти дойде реда!

Пушачииии, нормални пушачиии няма вечии!

Ваня Милчева

*Бел. ред. – Дотук имам две чофнати запалки от лицето В.М.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *