Виктория Тинтерова

Провинциални брюкселски тантели

Публикувано

Коларова за президента – „Неговите намеси в политиката мога да ги определя като провинциални.“

Друго си е Плевнелиев, той беше съвсем столичен. С кариера. И в Лада спал и хороскопи правил, така се бичи колтура и столичност. Или пък Цецкацачева. От село Доганово /ли беше, че не ми се рови/, през рабфаците до министър. И на Цветака Раянчева поцинкованите кофе са непровинциални, не некви пластмасови. Фъндичът и той столичанин, за нищо го няма Графа и св. Седмочисленици….

Обаче Цветанов е най столичанин. И вече има доста имоти тук, в столицата, защото е софиянец. И полИТИКИТЕ му са глобални. Нема си играем на некви провинции и нападнати бабички селски. Хамерикански бабички да бяха, да ги защити, а то… Поне брюкселски да бяха. Така да се каже той и Коларова са отгледани в столицата, в брюкселски тантели. И когато нямаше брюкселско зеле свободно, както и банани, по времето на комунизама нали, те са били нещастни и са се чувствали провинциално. Но сега е друго – брюкселско зеле да искаш!
Ех, столичанке в повече….

Спомен за комунизъма и брюкселското зеле:

На една нова година, някъде 85-та или 86-та, празнувахме голяма компания у дома. Моя приятелка се беше тъкмо омъжила за един много симпатичен италианец и каза, че ще го доведе.

– Какво обича да хапва? – я питах.
– Ми, брюкселско зеле обича…

Малиии… Ама намерих в един показен магазин. Направих го с масло, с малко вода, черен пипер, бе въобще – италианска работа, европейска, столична….. Стана готино. Направих много, че да има всички да ядат. Алберто /италианеца/ си седеше кротко и си хапваше от зелето, което му пльоснах пред него… Някак като обречен изглеждаше. А за нас – пържоли, руска салата, туршии, разни мезета, ракии, вина… По едно време една Скица вика:
– Бе, Алберто, що се праиш на италианец с тая гадост?
И натрупа в чинията на човека от нашите работи. И го научихме за една вечер кое е готино в живота.

Ся това нащо провинциално ли е било или столично?
После баба ми Виктория изяде брюкселското зеле, щото нищо не даваше да се хвърля, няколко войни беше преживяла…Поне 3 дни яде горката.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *