Мрънководител

Просто – КАТ!

Бях в КАТ да си подновявам книжката, та да ви разкажа…

Появявам се там в един съвсем нормален час, час в който всеки работоспособен човек без изменения във физиката, психиката и естествените човешки състояния би трябвало тъкмо да е достигнал върха на своето КПД и здраво да се раздава – около 10 сутринта. Почивка, молиииим!
Ма, почивка да видите!

Всички лели, а количеството им е зашеметяващо, като добре смазани и синхронизирани киборги хлопват прозорчето тип „шубер“ в един такт.
Ама чакайте на средата сме, ама само един подпис ми остана и си тръгвам, че съм излязъл от работа – абе, алоооооу! Това да не ви е туй-онуй? Т’ва е регламентирана почивка, бе!!! Ше чакате!
Разбирате ли – физически, психически и географски ако щете, е невъзможно всички лели тук, в този Мордор, да не пият кафе в комплект.
После, като се насърбаха и наклюкариха, лелите или по-скоро едната леля ми изкара два неплатени фиша, та трябваше да ги платя, за да ми придвижат документите (на още четири обаче им беше изтекла давността, та ощетих държавата с едни, май бяха двестатина лева, за това, че периодично не съм си пускал фаровете или ми е горяла крушка – аз, аз съм причината за финансовия колапс в страната).

След това отивам на гишето на СИБАНК. Там друга леля ми иска по четири лева такса превод за всеки фиш. Не можело да бъдат обединени. И това е физически невъзможно, бе – разберете го! По-скоро Фидосова ще мине през иглено ухо, нежели да ми спестят четири лева. Плащам осем’се и осем лева. Давам две по 50. Едната петдесетолевка е поизмачкана.
„Ама, вижте какво пише на стъклото, господине – кряка кокошката – „Банката не приема измачкани, зацапани или закъсани банкноти!“

Ма, нали сте банка ма, Гергино! Вий кат’ не вземате, кой!? Разбирам да ѝ подавам нахапан кренвирш, че да не го иска, ама нали банките, именно те, трябва да подменят нефелните пари! Взе ги, ама що трябваше да се изразявам метафорично пред толкова хора на опашката…

После лелята-банка ми вика – с’я ши ви фана за фишовити, после ши ми платити за книжката. След три минути усърдно натискане по копчетата на клавиатурата с един пръст от всяка ръка ми казва – „И с’я ми дайти ощи четирси и четри за книжката.“
„Ама трябва да ми върнете дванайсет лева ресто от стоте които ви дадох.“ – ѝ казвам пък аз.
„Аз съм ги приспаднала, спокойно. Щях да ви кажа пидисе и седем иначи.“ – кисело и като на глупаче ми отвръща тя.

Абе, не искам да ми приспадате бе, госпожа! Аз може пък да съм се отказал да си вадя нова книжка в промеждутъка от писането на разписка като на циклостил и скандала, който вдигна един солиден господин на съседната опашка за получаване на документи.
„Върнете си ми, пък аз пак ше ви ги дам – вий к’во, сметка ли ще ми откривате?“

Полюбезничихме още малко и аз се запътвам вече с наръча документи, справки и декларации към едно друго гише и само се моля да не им е дошло времето за следващата почивка. Слава Богу, не беше. Там аз подавам хартиения куп през нелогично малкото за такъв обем документация прозорче и почти веднага то ми избълва обратно единият лист.
„Тук не сте отбелязали датата и не сте подчертали вярно/грешно на едно място – защо не използвахте молбописа в предверието, като не знаете как се попълва?“ – наема ми се прозорчето.
Я – викам си – говорещо прозорче.
„Свършиха ми парите от плащане на глупави такси, затуй не ви ползвам молбописа – отвръщам на оживялата дограма.

Оказва се не придобил словесни способности прозорец, а женица от армията на военизираните лели.
Дописах си там осемте символа и двете чертички предизвикали този национален проблем и след две минути ми нареждат да дойда след десет дни на трето гише да си получа новата книжка. Мерси, казвам – чакам с нетърпение да ви посетя отново. Има да се вълнуваааааам…

Та така. И ще кажете вие – е, толкова ли нямаше нещо положително в тази случка? Имаше бе, как! Кафе автомата на входа прави хубаво кафе. Каймаклия!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *