Яяя......

Пръстите на баба

Публикувано

Преди да съмне, пръстите на баба миришеха на хладно, на кибрит и чамови подпалки.

После миришеха на черупка на яйце и на масло.

После на звънец от гушата на коза и на първи приказки с комшийките.

После пръстите на баба ставаха зелени от бурена за кокошките, после потъмняваха от вишните, а преди обед се бялваха от брашното за питата. Питата е бабина длан – с кръгове, с очертания. И още на шарена сол миришеха пръстите на баба по обед.

Следобед ръцете на баба бяха бавни и задрямали. И кафето в джезвето три пъти повдигаше черното си коремче, преди да стане готово. Съскаше кафето в джезвето и къщата миришеше на сърбане на кафе – фиушт…фиушт… И устните се набръчкваха, и лицето на баба просветваше в следобеда.

После баба шиеше копче и се късаше конец и ушите на иглата ставаха все по-невидими. Тогава пръстите на баба миришеха на игла и конец.

На свечеряване въздухът миришеше на тропане на котли, на пръски издоено мляко, на завъртане на ключ и на боси крака, които влизат в къщата.
После вечерта утихваше и аз вдишвах топлата вода от канчето, сапуна, пешкира, вдишвах гушата и гердана на баба, очилата и съня ѝ.

Вдишвах къщата, която се казваше, както се казваше баба.

Николай Милчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *