Яяя......

ПЪРВАТА НИВА

Внезапно дори се побърка и слънцето.
Слезе ниско на септември в петите,
смъкна чумберите черни
от слънчогледите
и на жените смъкна
потните ризи,
белким някой към белите пазви погледне.
Но мъжете ги няма,
изтляха нанякъде,
а жените им верни
стриват семето с пръсти,
поглеждат в пръстта и се прекръстват
и се молят за дъжд – не
а да го бъде пак селото.
Жега е сега.
Никой не пее.
Шепа старци се спъват из мегдана
във спомени.
И няма кой да загледа жените,
които полека нагоре се качват.
Сякаш бели икони със скалите се сливат.
Аз събирам сред тръните мидени камъни.
От които не ще стане повече къща.
Днес дойдох тук и днес си отивам.

Днес продадох първата нива.

Роси Кунева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *