Ше си праЙм кот си искам

Първа сМешна помощ

Публикувано

На някаква Армак някой ѝ дръпнал щепсела на машината за дишане (ко ѝ има на Армак и за къв хуй е омотана с кабели и маркучи в леглото – не ме питайте, не знам) и ся цялата ѝ рода я е заобиколила, тюхкат се и се вайкат около хриптящото ѝ и треперещо откъм затихващи функции тяло и се опитват да прилагат първа помощ.

Първа първа помощ оказва майка ѝ:
– Армак, дишай дъще, дишай!
Втора първа помощ мъж ѝ:
– Армак, дишай либе, дишай!
Айде дойката ѝ:
– Армак, дишай гълъбицо, дишай!
Някакъв брадат и с тънък мустак:
– Армак, дишай сестро, дишай!
Някакъв без мустак, но с барнати вежди:
– Армак, дишай чоджум дишай!

И сички реват и се тръшкат. Обаче възпитана работа – изчакват се в подканите към Армак да диша. Не викат един през друг, както е логично при такава трагедия и суматоха, не създават словесен калабалъка всеки по реда си – като при щафета на 800 метра.
А единия, а другия, пак майката, сестрата, бавачката, брадатия, включва се един перчемлия с епизодична роля, после някакво Ферхунде, пак първия, втория и въобще – всеки стряска Армак да диша, но някак стегнато и по войнишки. Иначе тоя, който е по реда си, спре ли да я възкресява и веднага започва да реве и да изпада в тремор, но само докато отново му излезе тиража – тогава на нова сметка започва да раздава заповеди за дишане.

Армак обаче не ебавааааа. Разпиляла е едни черни смолисти коси връз възглавницата и кротко се опитва да мре. Да, Армаче, ама – не! Ей ся баткото с мостака щи приложи изкуствено дишане остафоста. И кат я награбва – майкоооооу! То ней дишане фостата, брате – то живо помпене през нея! На едни свалени гащи разстояние е работата, режисьорът на това евтино криминале да сложи червена точка…

И духа ѝ тоя през редките зъби кислород, а навалицата околовръст стене и на равни интервали се пени и заставя горкото момиче да диша. Единият от колоквиума толкова се въодушевява, че започва да раздава неадекватни поръчки незнайно на кого:
– Джеврие, Меврие, Бурджук, Енвер, Сакъз, Пишмание, Баклава, Топрак, Гьолтен, Султан, Хюмне, Келеш, Сюндюк, Доксан, Докуз – изкарайте колата, извикайте линейка, обадете се на гражданска защита, на военните, на паравоенните, на олимпийския комитет, на който вдигне, на тия дето не вдигат пратете есемеси, реклама по радиото на всеки десет минути да върви, трябва да спасим Армак, Джихаааааад…пардон – Аллаааааах!

Никой от гореизброените не прави нищо от заръките, но ситуацията си върви и тъкмо да прерасне в положение, когато Армак отваря очи, поема си въздух като скумрия изкарана на сухо и започва да диша.

Всички пак реват, но тоя път от облекчение, само едно русо девойче поглежда гузно към камерата на тавана и си хапе долната джука.
Елементарно, Уотсън и брат му Сюлейман – тая е дръпнала шалтера на Армак!
Загадката с опита за обийство е разрешена!
Да почва другия турски сериал…

P.S. „Може би е хубаво, че не беше индийски сериал – тая агония щеше да продължи сигурно месец.“
(Финалния послепис е от моя приятелка)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *