Яяя......

Първи и последен шанс за „Втори шанс“

Публикувано

Решавам днес да видя що е то турски сериал и има ли той почва у нас. Начи, по бтв дават някакъв „Втори шанс“ и аз се заглеждам, щото не може да избягвам суровата действителност, нали… Опитвам се да се ориентирам в непознатия сюжет.

Някакъв мъж стои в позата на „Мислителя“ на Роден, а зад него се виждат решетки – значи е в затвор някъф. Може би са го арестували, докато купува гласове за местните избори.

Изведнъж се появява надзирател, който отключва вратата и пуска някаква едра посетителка. Една такава русолява, с изражение на есесовец. Поне така изглеждаше, де, а после се оказа, че това е мъж. Седна тоя джендераст и говори с пандизчията:

– Тате, ти мене уважааш ли ма?

През цялото време се чува една жална музика, ама направо ти къса сърцето.

После сцената се сменя и в някаква кухня една мацка Дениз мие чинии и си говори с друга. Оказва се, че на тая другата някакъв Юсеф ѝ е взел едно време дъщеричката и я е дал на любовницата си да я отглежда. И сега това дете не познава истинската си майка, а нарича „мамо“ оная неизвестна гювендия. Скръбната музка не престава.

Трета сцена – група младежи в картинна галерия. Благодарят си един на друг с измъчени физиономии, ма не знам за какво. Една девойка се жалва със сълзи на очи, че никой не е купил нейната снимка, а тъжен момък вика:

– Не е вярно, аз я купих, щото искам да си щастлива! Ще си я закача в моята стая…

Тя се размазва от кеф, прегръща го и заявява:

– Това е мъжът, когото обичам!

А аз усещам как ще хвана диабет от толкова сладост.

Някакъв мъж, вероятно адвокат, обяснява на едно семейство, че оня от първата сцена ще остане в пандиза до изслушването. Гледам как джендъра обяснява:

– Заради войната, която ти водиш със съпруга си, моят баща страда в затвора!

Лелята срещу него вика:

– Много съжалявам…

Джендъра ѝ се зъби и се пени, а после си тръгва, явно за да не ѝ фрасне едно кроше между очите. Музиката извива напрао съсипващо. Почва спор кой е прав, кой крив, а аз се чудя кой е тоя Юсеф…

А оня в затвора лежи на креват на фона на излизаща пара от нещо като чайник, ама с толкова странна форма, че може да е ракиджийски казан. Музиката се обогатява с мъжки глас, пропит с адска мъка. И сега пандизчията се отдава на спомени, докато певецът извива глас:“….ааа, башкън, сакън, ашколсун….“ или нещо подобно.

И изведнъж тоя затворник го дават как яде с други пандизчии в някаква стая, а масата отрупана с ядене! Начи тва манджи, салати, една голяма чиния с маслини и какво ли още не! Тва в пандиза, бе! На прозорците перденца, едно легло с кувертюра, въобще – почти домашна обстановка. Влиза един полицай (или надзирател) и вика на нашия герой:

– Ари дигай са и си тръгвай, свободен си!

(Иска явно да каже;“Ся баш за изборите няма да прайм циркове, па после ша видим дали Фандъкова, дали Манолова… „)

И почнаха реклами. Слава Богу, щото аз толкова мъка и лична драма не мога да понеса. Стига ми култура за днес.

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *