Яяя......

Първи клас…и така до „…дванайсееее!“

Публикувано

Първи клас. Тотален шаш.
Месец преди датата:
търчане за нови обувки, нови дрехи,тетрадки – осем вида, химикалки – също толкоз, боички, ваденки, етикети, гланцови блокчета – три вида, флумастри – пет вида, за всеки случай и т.н.

Дали учителката ще е „добра“, подозрително оглеждане и опознаване на другите родители, „тези там ми изглеждат престъпници, сигурно и детето им е такова“. Поглеждаш към твоя смигъл, държащ букет колкото Ботаническата градина в Балчик и само едни крака се виждат под него, поглеждаш към „престъпника“, който целият е трапчинки и бузи, въздъхваш примирено и започваш да обясняваш,че не може да се пишка по всяко време както в детската градина, нито пък да си тръгнеш, защото ти омръзнало…

Раницата е натъпкана с тухли, несесерчета и петстепенно обедно меню – всичко с по три копия. Да има! Хлапето държи ръката ти все едно е в менгеме, ужасено е повече от теб.

Ходиш на изявите му – концерти, театрални постановки, шиеш костюм за борче, слънчоглед, надеждата ти да стане Шекспир или Моцарт избледнява с всяка година. Преглеждаш брошурите със селско-стопанска насоченост или военно училище. И така до 4 клас.

Пети – шести – седми клас.
Пренебрежение от негова страна към твоята роля в училище. Тактично отклоняване на „и аз ще дойда, разбира се, всички родители ще са там“. Ако отидеш, онова се крие нарочно да не го видиш и тръгнеш да прегръщаш, оправяш блузка, зализваш бретонче. Сълзите текат, горда, че вече е голямо диване, „ох, на мама“. Пуберът умира от срам, после следва скандал в къщи.

Букетът вече се състои от един, най-много три карамфила или някви фрезии, в най-добрия случай една калия. Учебниците – безплатни, става ти весело. Тетрадки – три-четири за всичко, един формат. Все още е с два химикала и един резерва.

Осми – девети – дванайсти клас. Ти вече не съществуваш нито в двора на училището за 15.09., нито никъде. Няма нови дрехи и обувки, защото то само си ги избира. А и не му пука много много. На теб също. Даваш пари само. Букети няма. Ако отрочето е решило, може и да е откъснало от нечия градина няква зеленина, колкото да не е капо.

Ходиш само на родителски срещи с кредитната, дебитната и там всички карти, които имаш. Подписваш забележки за закъснения и отсъствия с последно предупреждение. Крякане и викане за бъдещето на хлапето, оглеждаш се за университет в който няма приемни изпити.

„Кааак ще ходиш да кОпаш градинки с тея двойки, лелее!!

„И аз математиката не я тача, ама поне за тройка успявах бе!“,

„Ядрен физик няма да ставаш, ясно ми е, ама постарай се поне малко де!! Тва е магнит, онова е колба, а водата не е агрегат. Разликата между агрегат и агрегатно състояние е огромна. Ох, лошо ми е!“

„Делфинът бил чифтокопитно??? Да!! Камилата е с хриле, а гущерът яде банани, докато слонът лети, а мравките лаят!! Божке, ела и си ме прибери!“

„Ужас! Какво пак си направил вчера в даскало? Защо с Ванко сте боядисали паркета в класната стая?? С черна боя!! Блажна! Мозъкът ше ти изцикля аз на теб, не само паркета! Знаеш ли колко ще ми струва това бе?? Пред изключване си, детенцеее“.

„Наказан си! Каак ще влезеш по средата на часа с извинението, че баба ти била скочила с парашут и строшила крак, та трябвало да ѝ изпържиш мекици за закуска, щото аз съм на легло от три месеца, щото съм била болна от херпес зостер. Ти имаш ли си представа кво е „херпес зостер“, бе??

„Виж кво!! Измисли други лъжи! за тея отсъствия! Леля ти няма как да умира по три пъти в месеца!! И поне кажи, че погребенията са тук, а не в Нова Зеландия! Пу-пу, да е жива и здрава, милата“.

„Я ела тука бе!! Какво е това?? Защо не си ми дал бележника?? Изпуснала съм ТРИ родителски срещи!! Кааак ще кажеш, че съм заминала за Тибет и телефони не ми трябвали бе??“

„Не! Априлското възстание не се е случило в Италия и не е приключило миналата година, а Цар Симеон не е в Испания! Единият отдавна е фосил! Бъркаш царете! Невъможно е да си толкова прост, честно!“

„Класната ми каза,че си много загрижен за неизключената ютия у нас и затова си влязал за днес само последния час. Ние да не живеем на съседен остров, че ти е отнело цял ден?? Хайде сега ела и започвай да гладиш тея пердета! Общо са десет метра. За всички стаи, да! Гънка да не видя! Говедо такова! Трийсе неизвинени натрупал!“.

„Да, знам, че си голям, знам, че вече си зрял, но това не оправдава поведението ти и лъжите ти! Да скриеш дневника в тоалетната и класната ти да получи нервен пристъп!!! Това поведение на зрял човек ли е?? Много ясно,че ще падне в дупката! Никво излизане една седмица! Интернет само по гугутка ще видиш. Дай си телефона и него! „

„Я ела тук!! Кога точно си варил леща в тенджерата под налягане, че нещо не си спомням?? Избухнала била и цял ден си чистил зърна от тавана ?? Боб да беше казал! Лещата на паста ше стане в такава тенджера!! Като си толкоз отворен марш да готвиш боб. И мусака!“

Това беше при сина ми. Ако трябва да опиша всички подобни…ъъъ..положения, нетът ше крашне. При дъщеря ми малко по-лежерно, но тя е само десети сега. Има време до дванайсти клас. Аре, честит ви петнайсти септември, родители. Не ме искаха днес мен в даскало. И по-спокойно, нали. Децата са умни, ще се оправят!

Ирония Идиотова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *