Виктория Тинтерова

Пържени картофи!

Публикувано

Ще опържа картофи. Край, решено е!

Когато ми е тъпо, си пържа картофи. Успокояващо е, весело е някак, празнично. Едно време, като бях дете, пържените картофи си бяха лукс. Не знам защо, но бабите ми не пържеха често. А картофи имахме винаги и по много, но само за празник се пържеше, при това по малко.

А пък по кръчмите раздаваха картофи само с кебапчетата…не, с кебапчетата имаше варени картофи с лук и салца с праз… Само с най-скъпата пържола можеше. И се брояха на пръсти, да речем 5 резенчета картофи с една пържола. Аз например, веднъж в ресторант Ропотамо поисках шницел по милански, ама и с пържени картофи. Да, бе, каза сервитьорът, който беше като един граф, не става – хем макарони, хем пържени картофи, тва да не е некво…

Да не говорим как се излагахме, като искахме в Созополските ресторанти пържени картофи със сирене и бира, мухаххаа, не става, картофите можеше само с кърначета.
Е, и това, освен бананите, срина соца…

Откакто е дошла демокрацията по наще земи, аз го ударих през просото и въобще не слушам доктор Байкова и други полезни хора, стане ли ми тъпо – пържа! Това е положението. Даже подхождам научно, например, намерих една индонезийска рецепта – пържените картофи се покриват с покрив от нарязан на ситно чесън… божестевено! Аз добавям от мен понякога и покрив от копър.

Или, знаете ли, че около 400 вида картофи стават за пържене. Само толкова. Полските не стават. Не стават и за яхния, най-вероятно са фуражни. Ма да не ви натоварвам с нАука. Пържете си като ви е тъпо, помага!
А, и пуша, въпреки картинките. И захар слагам в кекса. И пак почнах да гледам руски новини.

………………….

Ей сега, по Бтв показаха една мома, която прави полезни сладки във вид на сърце от…цвекло, сушени плодове и някакви ядки. Без захар. Приличаха на нещо вече изядено, преработено и изхвърлено от тялото във вид на сърце.
Пържени картофи ли, безсрамници безотговорни такива….

Големият Асан се препичал на есенното слънце пред къщата. Дремел, като лекичко се полюшвал на стола. По едно време дотичал малкият Асанчо и вика:
– Татооо, чупи таз костилка!
Големият Асан – хряяяяс, счупил костилката с кътните си зъби.
След малко пак:
– Татоо, чупи таз костилка!
Пак – хряяяссс, счупил и тая.
Но малкият прекалил. На десетата големият Асан не издържал и викнал:
– Стига бе Асанчо, откъде са тия костилки?
– Тато, там, зад къщата има едно голяма говно, пълно е с костилки!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *