Крум

Разговор с въображаем американски приятел

Публикувано

– Начи, глей са, май американски френд…вие днеска кво празнувате? Свети Валентин, нали?
– Yes.
– И там при вас, в Страната на неограничените извратености сички го знаете и празнувате – католици или не?
– Yes.
– И освен вас и голема част от света са олигофренясали и се фъргат да го празнуват и те?
– Yes.
– Кажи ми още един път „йес“ и щи сплескам бушона?
– Yes…uuh…no?I dont’ know?
– Аре ш’се напраа, че не съм те чул, ама чуй, чуй ме сега.
– Mhmm…
– Са – и в наш’та държавица знааме за вашия Св.Вальо и некои даже го и празнуват, ама то е щото или са млади и фърчат из небесата или щото се надяват да ебнат нещо…понякога и двете.
– Ye…of course!
– Бе я не ми офкай! Още не съм почнал да те просвещавам! Та така де – нека ти разкажа за светеца, дето го честваме и почитаме в България – името му е Трифон! Трифон Зарезан!
– Typhoon…Za…
– Къф тайфун бе, шмиргел смотан!? ТРИФОН!!! Като Трифон Иванов, ама не играе футбол, обаче често е с агитките, така да се каже нали…
– TRY-FON…?
– А баш…почти! Бе щ’е науча аз.
– Sounds like a Superhero?
– Не…да! Бе там некъде! Badass-супер-геройски светец!
– Wow!
– Прекалено си тъп и с ограничена обща култура за тва нема да те занимавам с исторически и митологични подробИЦИ, а дирекшън щи разкажа кво стаа, когато твоя Валентин се срещне с моя Трифон!
– Like a Superhero Battle ?
– Ъъъ…не,не мисля. Shut The Fuck Up! Нека ти разкажа…

Беше 14 февруари. Свети Валентин си беше у дома и всичко – пИрфектно!
Шес херувимчета седяха около масата в очакване, а Вальо пълнеше гарафа с десертно „вино“ (купено от eBay за 5$/галон). После добави седем розови чашки като за „чаено парти“ на 4-годишно момиченце, добави чинийка с крекери и сервира всичко на масата и херувимчетата почнаха да ръкопляскат с гъзни бузи, а ята сладкопойни чучулиги чуруликаха под гредите на тавана и снимаха клипове за Ютуб. Сичко беше Песен, Рози & „на ухо“ (и Майкъл Болтън на рояла в ъгъла), а на ливадата навън 14 гей-двойки, 8 бисексуални тройки и 2 хетеросексуални чакаха да бъдат бракосъчетани от Валката, когато му стане кеф.

Внезапно се чу мощен и омагьосващ глас, който пееше на неразбираем за околните език, но песента е…Космическа.
Вратата на Валентин се отваря с мощен шут!
За ужас на целата педерас…нежна присъственост в къщата влезе тъмен и подпийнал балкански Субект, който викна:

– НЕКА ИМА ЛОЗЯ И ВИНО И ПЛОДОРОДИЕ ТУК И ПО ЦЕЛАТА ЗЕМЯ! Къде да си оставя дамаджаните?

Св. Валентин се опита да протестира, ама овреме огледа субекта и склопи чеенето си.
Пред него стоеше огромен българин – рошав, брадат, облечен с бяла риза с извънземни шевици и пре-широки потури и цървули, с остър мирис на джибри и честна пот.
( – Wait!Stop! What is „цървули“?
– Абе нещо като мокасините на истинските американци, ама не от бизонска, ами от кожата на балканска свиня, капиш, you dumb fuck?)
…и кални цървули, с бездънна дамаджана в едната ръка, гигантски лозарски ножици в другата и наръч лозови пръчки на гърба. Ризата му беше изплескана с петна от кал, грозде, кръв, листа и живот и смърт .

– КВО ПРАЗНУВАМЕ ТУКА, ПИШЛЕМЕТА?!

Само дъха му накара половината сладкопойни чучулиги да катастрофират на пода (Майкъл Болтън пропуска 4 такта), а Валентин са напраи на „мъж“:

– Ми днес е моят ден – денят на Любовта…

Трифон го отеба – тотално.
– Я ДАЙ ДА ПРОБВАM – каза Трифон и зема мниатюрната чашка на херувимчето-арфист.
Пийна 4 грама и ги изпю директно в лицето му (което същественце прие събитието като вид „покръстване“, преосмисли живота си, а после скърши лирата о коленце и взе решение да стане китарист на пънк-група).
– Бе ква е таа пикня, дето я лочите?!

Св. Валентин внезапно разви кураж и се опита да протестира:
– Чакай!! Тва е моят ден и аз съм Светец!!
– Кво съвпадение, а? И аз!! – рече Трифон и така потупа Вальо по гърба, че Вальовата нимба му се смъкна до носа, което го подсети да попита:
– Ти, като си светец, къде ти е нимба?
– Аааа, на мене ми пречеше кат обикалям лозя и изби, та я занесох на един селски ковач да я препрай малко.Те я те! – рече Трифон и изкара нещо от винено-червения си пояс.

Нещото блестеше като парче от звезда и беше по-остро от лазер – лозарска ножица!
Докато сички се опитваха да си дигнат чеенетата от пода, Три За отвори вратата и през нея влезе извънмерно гъст облак винарки, който носеше комплект тематични бокали и легени със сирене, сланина и печени на жар мръвки.

Свети Трифон дигна светата Бездънна дамаджана с вино и рече:
– Почваме ли?

Три часа по-късно.

Сите херувимчета са се натръшкали у едно кьоше (с изключение на пънкарчето), Майкъл Болтън го нема (странно – барабар с рояла?)
– Мноо те уважаам, Трифо -заклеам съ! – рече Валентин и си метна нимба към закачалката (и улучи, щото се пак е…хм – светец).
– Даже на’аш кфО? Ш’кажа на мойти хора, че вечи Св. Валентиннноуу…ш’са празнува с вино! Ф твоя чес, що’т тъ уважа’ам многу!
– Е, арно – рече Свети Трифон – Аз па щ’а зимам с мене по лозя и изби -малко да заякнеш, да те „земе ветъро“, че са си ми бел като Памид и ситен като Липовка! Земи таа лозова пръчка, да ти покажА къ се праи…

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *