Яяя......

Разказвач на надежда..

Слънчева сутрин с гарнитура от лек хлад, които правят перфектно пиенето на кафе на кокетните масички пред кварталното „Фантастико“. В супермаркета, точно след касите, има огромен щанд на Лотариите. Винаги най-големите опашки са именно там /алчността, комбинирана с прословутия български мързел е по-силна от хляба ;) /.

Но да се върнем на кокетните масички, сякаш взети от парижко кафене. Пълни са с народ. Четирима души сядат на една от тях. Млад мъж ритуално вади монета. Целува я за късмет и почва да трие с нея билет от лотарията. В този момент сякаш въздуха спира да се движи. Възрастната двойка негови сътрапезници като в забавен каданс оставят кафето и цигарата си и се втренчват в шареното картонче. Бездомното куче, талисман на квартала, излиза от унеса си и се надига, размахвайки опашка. Хората от съседните маси бавно, като в „Матрицата“, извръщат глави и също наблюдават свещенодействието на младия мъж със завистливата надежда да разказват на внуците си, че са седели „на една ръка разстояние“ от милионер. Фин златен прах засипва кафетата и косите им.

Една нещастна физиономия по-късно връща всички в реалността.

Животът е това, което се случва между изтъркването на 2 лотарийни билета….

Аделина Томова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *