Яяя......

Разликата

Публикувано

И аз не мога да си обясня защо тая жена се влюби в мен. Видяхме се няколко пъти и се започна. Никога не ми каза, че ме обича, обаче аз постоянно усещах нейната любов – в службата, в къщи, с приятели – тайно се чувствах голяма работа. Абе…никой не можеше да ми каже нищо, щото знаех, че ме обичат.
„Ако не бяха годините,щях да родя дете от теб!“

Тя живееше с брат си – пройдоха, но добър човек. Ходеше по улиците, седеше по пейките, като се върнеше се забиваше в стаята си и това е. Не ни пречеше, когато ѝ бях на гости с преспиване. Не ядеше. Само постоянно пиеше и пушеше. Аз също постоянно пиех и пушех, но…него го хвана рак на хранопровода. Сестра му прилежно се грижеше за него, аз също помагах, обаче майката си е ебало, накрая го приеха в болница.

Един ден, както дундурках внучета в Южния парк, тя ми звънна по телефона: „Миличко, утре спешно летя за Щатите при…да, при дъщеря ми… После ще ти кажа… Еми най-много две седмици…Ще ти донеса…Да…Айде…И да ходиш на свиждане на брат ми, че…“

Седях до леглото му, а той ме гледаше без да мига, с последния живец в очите си. Едва чух: „Умирам…Живота си отива…“
Съзнавах колко е глупаво да успокояваш обречен, но въпреки това промълвих: „Петре, всички ше умрем…Каква е разликата?..Така че…“
И млъкнах гузно. Той обаче, като всеки клошар беше кораво копеле – насили се, усмихна се и едва прошепна: „Разликата е…че теб някой те обича…“ И затвори очи.

Александър Божков Хараланов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *