Искра Веселинова

Разпухкана баница

Публикувано

Предисторията:
Малкият ми син, дъвчейки моята баница, ми казва: „Леля прави много хубава баница (разбирай- тая не става за никакъв чеп). Нейната баница е много пухкава (разбирай- тая е твърда като главата ти). Нейната баница е мекичка и се къса лесно (разбирай- тая има консистенция на широк ластик за бабешки гащи).“

Ядосах се аз, обидих се, сумтях, пухтях и ето, че за Великден семейството на кака дойдоха на гости и с нея решихме да направим БАНИЦАТА.

Кака грабна тави, кори, сирене и туй-онуй и раз-два – за нула време спретна една разкошна баница. Накрая взе две панички, обърна ги с дъното нагоре, извадихме баницата, обърнахме тавата с дупето и я захлупихме върху паничките. И баницата се разпухкавя, разхубавя, стана памучец!

Историята:
Аз реших, че също мога да спретна такава баница. Купих кори, сирене, туй- онуй и почнах.

Още с почването и работата се закучи. Тука не ми е удобно да я навивам, че кухненската маса ми идва висока и нямам поглед, в хола пък масата ми е ниска и виждам целия ландшафт, ама не ми спори, ха бре, де бре, ама пустите кори взеха да се късат, че и да се трошат, мамицата ви и кори, защо ставате на юфка, бе, ваш’та кожа, я гледай ти, ами че в пакета с корите има новогодишни късмети, мале, те тия кори не си знаят годините, може и да сме набори, давай, давай, навивай (това е мъжът ми), нали навивам, бе, да не съм легнала да спя, ти защо се обаждаш като черна станция, хай да му се не види, всички се извъдихте големи разбиратели, ама…(пак мъжът ми), МЛЪК (туй съм аз), па ха бре, де бре, хеле, навих я.

Опекох я и нагласих двете панички, всичко, както му е ред. Извадих тавата, изгорих си ръцете на пет-шест-десет места, напсувах като Крали Марко и обърнах тавата, а после отпраших на терасата да видя Чочо да не е хванал пътя към комшиите, както си му е навик.
И тъкмо го хваля, че е много послушен, от кухнята се чу едно „ПУК“, в което аз безпогрешно разчетох изпукването на дъното на тава, която е решила да се освободи от съдържанието си, зарязах Чочо, втурнах се обратно и влязох точно в момента, в който баницата се свлече от тавата с тиха въздишка и се разпльока върху масата и паничките, а една част се размаза на земята…

Настъпи известно затишие, в което аз панически спасявах баницата и я тъпчех безогледно обратно в МНОГО ГОРЕЩАТА ТАВА- АХ, ПАРИ-И-И-И…и когато всичко свърши, заваляха такива псувни, че Крали Марко би се изчервил до ушите и би се скрил вдън гори тилилейски…

Тогава се сетих за кака и както се казва: „Къде е Кирчо, техните го търсят да го бият?“…
За щастие и за мое смайване баницата се оказа много вкусна, с хрупкава златиста коричка и пухкава, топяща се в устата сърцевина. Ама дето падна…

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *