Мрънководител

Ремонти, ремонти…

Публикувано

Честно казано, не знам като какъв точно го пиша това сега – като варненец ли (не съм варненец, макар да пребивавам във Варна от ’94-а), като гост на града ли (все пак съм тук във Варна в качеството си на Невшенец, ако и да е от далечната ’94-а), като хейтър ли (в крайна сметка съм такъв от много преди ’94-а)…

Не, пиша го и ще го напиша като гражданин на България, гласоподавател, платец на всевъзможни данъци и „отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик“ (Яворов и вие уважаеми арменци – простете ми за заемката!).

Не знам, остана ли някой жител на държавата България, напоследък наричана за краткост „клета“, който да не е чул и да не е разбрал, че във Варна се извършва грандиозен ремонт и въобще подобряване на основни булеварди, улици, улички, сокаци и главни пътни артерии!?

Няма лошо…по принцип. Защото в действителност, това, което имаме като инфраструктурен проект надминава с мащабите си, сигурен съм, градежа на Димитровград в края на 40-те години миналия век.

Няма лошо…по принцип. Защото ако Димитровград е въздигнат на едно почти голо поле, то в момента Варна е изтърбушена, докато в нея живеят, работят, пребиват и се опитват да оцеляват повече от 300 хиляди душАма не на смени от по пет-шест хиляди. Едновременно.

Е, тук вече има лошо – и по принцип и де факти и де юре, ако щете.
Градът е една непревземаема…не, не крепост – развалина! И е непревземаема, не защото някой се опитва да я превземе отвън – отвътре е проблемът. Тези триста и повече хиляди жители и гости на Варна денонощно са в позицията на атакуващи собственото си „гнездо“ отвътре. Едни тръгват три часа по-рано за работа, за да успеят да закъснеят само с половин час за нея. Други, имащи час за фризьор в 16:30 ч. следобед например, трябва да отложат или изобщо да не поемат други ангажименти в този ден, за да успеят да стигнат що-годе навреме за часа си и то само ако тръгнат по първи петли – тръгване при трети гарантира анулиране на резервацията за фризьорския стол…стига клиентът за 17:00 да е чул втори петли, щото иначе и той ще ходи рошав.

И не приемайте буквално това за фризьора. Знам, че има пунктуационалисти, които ще кажат, че прическата е гевезелък един вид и айде сега, голяма работа, че някой не успял да се подстриже навреме.

Представете си обаче, че се налага да отидете до КАТ да си платите фиш, акт, да подадете заявление за лична карта, шофьорска книжка или да получите новите си такива.
Първо трябва да прекосите целият град (щото може да живеете и в квартал „Чайка“ нали, а КАТ се намира във „Възраждане“ – около 6-7 км. от-до) –  в условия на едно типично китайско задръстване в час пик, да намерите къде да паркирате (успех!) и тогава вече да започнете гигантския си слалом от гише на гише в тази така любима институция, да изтърпите нацвъканите безогледно почивки на персонала там, допотопните лели и прочие познати на всички ни гадости характерни за това място.

Но не за КАТ ми е думата, поне сега не – иде реч за друго.

Един преход от квартал до квартал, а ако е от един до през други два може да ви струва няколко часа и нерви, които иначе бихте изхабили за две високосни години. Улици, които до вчера са били трудно проходими заради кратери по-големи от средно голям мутренски джип, днес вече са напълно затворени и там се копае, дълбае и дупчи. Междувременно не е отворена за движение нито една от по-рано затворените. Местата годни за употреба с автомобил, а и пеша просто прогресивно намаляват, докато може би в един момент цялото движение ще се сведе до площад „Независимост“ – около шадраваните с най-високо изстрелваната струя вода на Балкански полуостров ли беше, в Европа ли, във Вселената ли, не помня.

Ма той сега и без друго не работи тоз шадраван. Всъщност не работи от три години – от съвсем малко след като го пуснаха, та до ден днешен. Иначе откриването му беше много празнично и на фона на 40 метровата струя и музичка извираща и бълбукаща от самия шадраван се изпонаснимаха за фейсбук сигурно хиляда души – кой прегърнал Бойко, специално пристигал в града за събитието, кой с Портних, кой с дядо Коледа…бе, феерия и мамата си джас беше!
После запечатаха съоръжението с едни много красиви дъски и вече три години е като проект на Кристо.

Но не за шадравана ми е думата, поне сега не – иде реч за друго.

Днес например ми се наложи да отида първо в единият местен МОЛ, после в другия. Разстоянието между тях е около 500-600 метра. Тъй като бях с колата, а и поради естеството на причините да ходя от МОЛ в МОЛ трябваше да се придвижва именно с нея.
28 минути. Толкова време ми костваше преходът на въпросните 500-600 метра. Съединителят по едно време щеше да излиза от под капака да ме бие от това „натисни-отпусни“ педала му. Ако в продължение на една седмица се налага да го минавам това разстояние от тези кирливи 500-600 метра не повече от веднъж на ден, то смяна на съединител не ми мърда. Мога да хвърля четири за месец.

Ако са ви паднали някакви пари от някъде и сте решили да си напазарувате дрехи за предстоящия зимен сезон, направо разглеждайте какви ще са модните тенденции за следващата зима, защото докато успеете да минете от МОЛ в МОЛ с автомобил, то има голяма опасност да се запролети и всяко яке, балтон или пардесю хем няма да ви е нужно, хем ще е тотално демоде.
Пък и в моловете е топло и неразкопано. Ако охраната не ви спипа и не ви убие (щото в единия МОЛ преди две години пазачите пребиха до смърт един човек), може да изкарате зимния сезон там. Жилището си може да го дадете под наем и да изкарате някой лев. Все още има балъци от други части на България, които си мислят, че да живееш във Варна е много яко и все някой ще се излъже да ви стане наемател. Ама побързайте, щото освен, че общината копае като бясна, строителните фирми също копаят и вдигат блокове и кооперации дваж по-бясно и ако до вчера е имало един милиард новопостроени апартамента в града за една-две години, то най-много до Нова година те ще станат три милиарда. Не знам как става това, но нарастването им се случва в геометрична прогресия.

Но не за строежите на трилиони кооперации ми е думата – за друго иде реч…абе, точно за всичко това ми е думата!
Строи се безогледно, ремонтира се безогледно, краде се безогледно…
Повярвайте ми – нещо страшно е във Варна!

Да, предварително знам „аргументите“, които ще целят да ме оборят – „Като не се прави нищо – що не се прави? Като се прави – е, баш сега ли?“, „А на теб кога ще ти е удобно общината да оправи града, че да се съобразят следващия път?“ и други такива банални опорки.

Въпросният ремонт, този най-основният, най-затормозяващият, трябваше да приключи преди повече от месец.
Още от самото му начало, аз, а и още хиляди други знаехме, че е невъзможно да бъде завършен за толкова кратко време, но нали знаете как става – „Скъпи съграждани, драги гости на града – ние ви обещаваме и ви се извиняваме предварително за причиненото неудобство, ама сичкой ший шес! Ше го спазимЕ срока, нема са плашите..“

И после – ма, то подпочвени води имало (сигурно местната или националната опозиция ги е сложила там по някое време, щото кат проверяваха лани никакви подпочвени води нямаше, честна дума!), там са закучило нещо, отатък са закучило друго и ша изяинявати, тоя път следварително, ма малко шса оттече раотата, форсмажор, знаете…

Може намеренията да са били други, може с най-чисти сърца и най-светли души да са искали да я свършат като хората, ама накрая е като кучето на нивата. И въобще никакви добри намерения не са имали от самото начало – ни Бойко, ни Бойковица, ни Портних, ни Портниховица!

Сега обещават всичко да свърши до напролет…най-много до лятото!
А, какво съвпадение – точно в навечерието на местните избори!
Ах, каква поредна, невероятна политическа комедия, уважаеми дами и господа гласоподаватели!

Скъпи софиянци, той и вашият „Граф Игнатиев“ ще е готов по същото време. Най-вероятно колкото беше готов и оня ден, ама айде сега подробности…

#HUBAVOENONEEGOTOVO

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *