Ше си праЙм кот си искам

Рецепта за сладко от зелени орехчета по невшенски

Публикувано

Първо ви трябва един крив родител – ако е от мъжки пол става най-гурме, ако и да е най-болезнено – на когото като споделите, че отивате да берете орехи за сладко, той започва да импровизира като картечница с фотоклетка и да ви сече пътя:

„Ти луд ли си? Сладко щял да прай, че и от орехи!? Найш колко работа имами, доматитуй за поливане, асмата за пръскане, покрива за припокриване, на зайците е за чистене, ливадата е за косене, въздуха е за озониране, мухите за преброяване, салфетките за сгъване, право хоро имаме да играем, гьобеци тряа са фърлят, тиквички да са сеят, грах да са лющи, росна китка, бяла Рада, мамин Кольо, айдут Герги, тъкалай Донка престилки, седнало е Джоре Дос, три по три е равно на девет, само Левски, кой уши байряка, дрън-дрън, мрън-мрън…….“

Тук е моментът да стиснете зъби до степен побеляване на черния дроб и въпреки всичко да продължите с кофичка в едната ръка и сопичка в другата, като последната е с оглед ненайдено нападение от зло куче или неблагосклонна към глезените ви змия покрай обраслите с вършина и треволяк улични орехи.

Бащата, след като започнете да се отдалечавате невъзмутимо, ще извика след вас – „Бе, пръй кот искаш! Аз пък шса обеся, нА и ше вися и ше се люшкам предизвикателно на въжето да тий гадно!“
Не се връзвайте на такава заплаха. Конкретно този баща се беси по осем пъти на ден и абсолютно всеки път, щом не стане на неговата.

Обирате орехи колкото можете да докопате без джунглата от мангуни да ви погълне, отбивате атаката на гугутка, която е свила гнездо в непосредствена близост до вас и иска да ви изкълве очите, но вие благородно ѝ отстъпвате на принципа първа по ред, първа по право и се ориентирате към онова гнездо, където обесникът ви чака, за да ви дъдри неуморимо и още и още на главата до постигане на готовност сам да се накачите на бесилото.
И от това не се стряскайте – ще ви мине и пак ще ви се прииска и после пак и пак и пак… Документиран е случай продължаващ вече 38 години.

Така, следва най-отвратителното – беленето на орехите. То е все едно костенурка да стрижете – тегаво, трудоемко и сякаш край няма. Два дни само това ще правите, а да не забравяме, че феята на всички останали глупости мира няма да ви даде и на всеки пет минути ще измисля с какво да прекъсне процеса и да слага прът в прогреса на сладкото.

В един момент въпросната фея може да дойде поомекнала с лист хартия в ръка и великодушно да ви позволи да продължите работата си и да ви обещае да не ви пречи, ако подпишете декларация, че – айде сега как да е, вече свършило, ама догодина, живот и здраве няма да се занимавате с такива глупости. Въобще да не ви пука! Подпишете каквото и да ви поднесе, ако ще да е указа за обявяването на война между Северна Корея и Щатите и за по-голямата убедителност се закълнете най-тържествено в каквото ви хрумне, че „Повече нивгаж, как щяло!?“. Лично аз мога да облепя целия салон на селското читалище с подобни споразумения и декларации, които са ме карали да подписвам през годините, но спазените няма да ми стигнат дори да си избърша задника с тях. От мен да знаете – искреността подлежи на съвършена имитация. Поне от мен, що се отнася до такива случаи.
Подписвате със замах и тази хартийка вече не струва, колкото е стойността ѝ сама по себе си.

Продължавате с беленето. Два дни по-късно всичко е обелено, променуровано и прошнуровано, дейба и пипкавата му работа, дейба и сега започва безкрайното киснене в студена вода и подменянето ѝ на всеки 24 часа. В продължение на една седмица. Това е най-лесното.

В промеждутъка свършвате всички онези, все пак нужни за един селски двор простотии, за които не спира да ви се диша в тила.

Ден 8-и. Варене до припадък.
Па една вода, па втора, па черната вода, Черната Златка, па сребърната вода, па трета вода, златната вода, Златокоска, Ваня Червенкова, Младен Червеняшки, Кара Ибрахим, Ася от Невада, ималай майка едно ми чедо, zdr ko pr, asl pls…
Еле, по едно време ще се усетите, че хвърляте вряла вода в несвяст и изведнъж – ам, той умрял, ма! Пардон – готови са пустите му орехи. Бря, камъни да варихте щяха да са омекнали за толкоз време!

Айде, сиропа ся.
Захар-махар, канела-манела, портокалови кори-мортокалови мори, маракуя… мммм…туй няма аналог и заместител…карамфил, зюмбюл, нокът от прилеп, индрише, сачкабрус – абе, смело и безотговорно! Стане ли на гъста каша – сичко е шес.

Почвате да пускате орехите в него и ги оставяте да побълбукат, докато всичко се амалгамизира добре. Припомняте си битката с гугутката и използвате придобития опит, за да отбивате атаките към тенджерата идващи от майки, бащи и други навлеци, които искат „ама само да си кусаме“.

Перифразирате лафа „Булка, те ти бра́шното, те ти нощвите“ като ги пъдите с „Те ви орехите, те ви печката – напръйте си!“

След десет до петнайсе минути заключително варене, разсипвате в бурканчета, заварявате и прибирате някъде под ключ. Не пренебрегвайте финала – той е най-важен, ако държите да се възползвате органически от труда си. Е, споделете със семейство и приятели, но не прекалявайте…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *