Ше си праЙм кот си искам

Риба с…маслини и каперси

Публикувано

– Въри в Каофланта! Искам риба!

Фрустрирам са секундално!
То верно ней баш пролет туй сегашното, ма кадей чак Никулден…

– Вчера бях там ве! Найш ко кротко мина. – викам.
Ся ша отида и ша стани ена – два дена поред не фаща магията, човек!
– Ти май забрай кой е шефа, м?

Не съм забрайл, ма нали знайти как е с шефовете – от време навреме ти иде да ги изриташ отзад..

Е, чи – Кауфланд!

Навел съм глава (който гледа надолу мисли за голо) още от входа, ма то кат ше става ена работа – ше става.

„Чакайти, чакайти! Къде стъпвати?“

Това го чувам някъде странично от мен и замръзвам!
Божке – викам си – къде стъпах??? В черна дупка ли!? В лайно!?
Да не нагазих в тресавище с плаващи пясъци!?

Не, чистачката ми сочи нервно една маслина на плочките и само дето не опасва периметъра с полицейска лента.

„Дан я настъпити, ей!!!“ – продължава да ми кряска.

Рязко излизам от шока и моментално се вкаменявам повторно.
Ма, то даней невръстно юрдече и да си го изкарала на паша ма? Кат я настъпя таз клета маслина, ше я настъпя и толкоз! Ко пискаш кат Тереза Мей на положителен полеви тест за „Новичок“?

И после стъпах нарочно връз тая черна дребна гад, направо скочих със засилка отгоре ѝ, завъртях пета, та чак и костилката размазах на молекуярно ниво и да са опрая лелята – баси паниката за една маслина…маслинчица!

На картофите обикновено са ми ставали най-красивите скандали, затова…право към тях!
Пустош. Няма кьорав човек около щайгите. Е, да – ама няма стане! Че ги чекаме, нихната леля дейба! Се някой ше прай огретен тая вечер и ше цъфне. Вече са ме настроили за панаири – кво съм виновен аз!?
Облегнах се на количката и фанах сладък лаф с ено аверче на вайбъра.

Оп! Жертва.
Сладък чичо с мустак. Казва ми да се дръпна. И ми го казва нервно и все едно говори на жена си с която имат тежък брак още от медения месец през октомври ’63-а. Ма, ела че ми тряаш, баце!

„Що, бе? – питам го наежено, като патреот Ердоган за земите на тракийските бежанци. Да не ти нагазих в аурата? Или и ти вардиш някаква маслина?“

Това с маслината го дезориентира генерално. Отде-накъде става дума за маслини ся, а!?
Шашнат поглед и бързо решение, че тая вечер с оная чума, жена му, ше ядат друго, но не и картофи.
Аз пък бързо нафърлях три кила от същите, щото се задава едно хубаво маци и ако се окаже някоя кривотия като мен, хич няма да ми е приятно да я бастисвам и нея. Е, ше го направя, ако се наложи, ама с отвращение…

Шляя се между щандовете и пътувам към рибата. Ха! Минавам покрай маслините. Няма как – тръгна ми тематично, ше взема двеста грама.
Чакам една друга леля да си избере.
Ся, може да беше от видинските села, ама жената съвсем културно и подчертано любезно се поинтересува – „Добър вечер. Извинети, тез маслини какви са такива?“
Маслинарката, може да ѝ беше шеста дневна подред след три нощни, ама чак пък да са стряска и да ѝ отвръща – „Ам не виждате ли – като тия едрите, ма по-дребни. Да ви слагам ли!?“

Нямаш късмет, душа…
Какво е това? Ракета!? Метеорит!? Летящ кренвирш!?? Супермен??
Не. Нищо толкова банално. Батко ви Иван е! Защитник на онеправданите, угнетените и омерзените. Яла тука малко!

„Кат са същите, що ените са дес’т леа, пък другите осемнайсе, ма? Жената попита кат човек – не можеш ли да ѝ отговориш барем наполовина толкова любезно?“

Чак оная от сиренето се обърна да слуша. То аз и тихо не говоря. Сигурно и в аптеката, дето е след касите ме чуват.

Молих се вътрешно да ми се орепчи! Не би. Само видимо изтръпна и се зае човешки да обясни каква им е разликата на едните маслини спрямо другите.
Като приключи с поръчката на видинската селянка само ѝ поръчах – „Пестин грама от кавазикито!“ и даже схвана за кой вид маслини ѝ говоря. Баща ми вика така на „каламатата“, та така. (Стана като скоропоговорка – ко яко!)

И вече твърдо ше ходя за риба и ми звъни шефЪТ.
Дерекно на въпроса:
– Земи каперси!!! Гледах тука по фор кичъна нещо – мноо го мелят! Ше избацаме нещо с каперси утре.
– Ве, чакай малко ве – стряскам му се аз като тая на мен преди минута – кви ше ги мъдрим с тия каперси!? То да ней унисоса дето го ръгаш на всичко?

Да де, ма тая дето ми се отваряше на мен си имаше работа с мен, пък аз си имам работа с баща ми.

– Казах – каперси! И ако не вземеш, ще те върна до Варна да търсиш денонощен за нещо още по-измислено. Сега затварям и почвам да мисля какво да е – ти решавай к’во ше прайш…

Нали се сещате, че не беше затворил, а аз вече гледах срока на годност на бурканчето с каперси…пък до този момент идея нямах къде стоят шибаните каперси. За всеки случай взех два буркана. Не ми се търси нарязан на кубчета и в собствен сос рог от еднорог в нощна Варна…
Утре най-вероятно ще ядем картофена яхния с каперси или юфка с каперси – което там настъпи първо.

Вече със смачкано самочувствие взех риба и дори не направих скандал, че май ми сложиха и оглозгана глава от скумрия при филето от толстолоб. Се някаква чорба ще стане и от нея…с каперси разбира се – има достатъчно.
По ено време някаква там търчеше след мене, за да ми набута чашка с вино за дегустация, аз отказвах с оправданието, че ще шофирам, тя пак настояваше, аз тогава включих на трета и май ѝ казах да нареже мезе, да сипе виното в тънкостенни чаши, па да ме покани у тях като е толкова ербап и тя се отказа, ама дори не ми направи кеф като хората тая случка. Баси каперсите – като бром в чая ми подействаха!

На касата стана малко веселко след като се опитах, вместо един десет левов ваучер даден ми от приятел срещу суха пара и пуснат небрежно в раницата ми сред един куп ненужни хартии пребиваващи там, да пробутам вместо него оняденшните билети за концерта на Лили Иванова. Касиерката ме гледаше втренчено, държейки билетите, пък аз невдявайки, що не ги прибира в касата ами ми се звери, също я гледам втренчено, докато не се усетих, едва след като ми ги тикна с усмивка под носа и всичко приключи що-годе нормално. Възвърнах си доброто настроение донякъде.

Пътувам. Нося каперси. Дейба гурмето дето ме чака!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *