Виктория Тинтерова

Рокли на цветя

Публикувано

Гледах модно ревю на Диор в Маракеш. Четиетикета Гавазова коментира, че всички дрехи и рокли били съвсем в стила и традициите на Диор. Гледах, гледах и не видях подобие на класическия Диор с маракешкия…. Нещо като сега, дето викат, че съм расла в комунизъма, пък аз не съм… Ама коя съм аз та да коментирам модни ревюта и комунизми?

Моят комунизъм е период от 77-ма до 89-та, щото преди това бях едно същественце, на което му беше все едно в какво живее, играе си, влюбва се за първи път и му е все едно трюфели и фоа гра ли ще закусва или филия с масло и лютеница…

В този период бяхме елегантни и различни млади дами. Шиехме си дрехи от Бурда. Имаше прекрасни платове – коприни, вълна, шарени басми. Появи се и тревира, за която не ми се говори, щото беше супер гадна. По едно време бяха модерни широки панталони долу. Тесни до коляното, а долу – колкото позволява плата. Рекордът ми беше 42 см. Направо великолепно.

Знаехме дънките по марки и знаехме коя кройка на коя марка ни отива, защото марките си вървяха с моделите. На мен ми отиваха WRANGLER.
Диор, Шанел, Версаче, Бенетон и т.н. си бяха различни, познаваха се от 100 км. И се произвеждаха в страните си, не в Китай.

Правехме си смахнати бижута от медна тел, от онова, дето я обвива, ако ме разбирате… От миди, кожени парчета или дървени плочки. Понякога на заплата си купувах сребърно пръстенче. Малко с обувките беше по-сложно, но поне бяха кожени, а и все се намираше някой да иде в ГДР и да донесе некой Саламандър….

Миналата седмица пих кафе в Н-ското градче, после бира в друго градче, ядох кебапчета в трето… И навсякъде зяпах хората. Всички жени над 18 години бяха облечени в тесни дънки и якета на баклавички. Или с клинове и якета на баклавички. Ниски, късокраки, дебелогъзи същества се фръцкаха с клинчета и къси якета. Главно черни. Блузите задължително са с някакви картинки, надписи или камъчета или и с трите. Гаджетата им са нацепени батки с бръснати глави, вежди, крака и ръце и най-различни туйтуировки….

Обувките на всички, естествено са маратонки. И целият този парад на безвкусицата се носи тържествено по счупените тротоари на малки и големи градчета, покрай тъжните кашпи, поставени по програма на ЕС за облагородяване на градската среда, натъпкани с увехнали още преди 5 години туи.

Не видях момиче с рокля на цветя, та пролетният вятър да си поиграе с нея и поетите да напишат стих.

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *