Яяя......

Ромео и Жулиета

по разказа на Марина Ф.

Живееха две котета в един апартамент и понеже бяха разнополови им дадоха имената Ромео и Жулиета. Твърде садистично решение, при всичките разбирания на хората, които ги имаха, че като поотраснат, едното ще бъде кастрирано, за да не се превърне къщата в коткарник.

Консултираха се с други и те им казаха, че разгонен котарак вкъщи е лудост на лудостите. Мяка денонощно, иска да излиза и маркира където може – каквито и хигиенни навици да си му създал в детството.

Котетата станаха на около година и по план осакатиха Ромео. Веднага се видя разликата. От игрив стана по-кротък, по-благ, по-бавен. Каква радост за господарите.

Но дойде другата зима, долетя котешкият Амур и с любовните си стрели подлуди всичко, което беше от вида. Кофите за боклук станаха сцени, пейките – гладиаторски арени за мъжкарите. Мякане, вой, битки и директни и неприлични (за хората) съвкупления. Няма как да не разбереш, че любовния месец на котараците е започнал.
А Ромео вътре чуваше всичко това, но понеже природата му беше вече окастрена, не се вълнуваше от сватбите вън.

Но на Жулиета не ѝ беше безразлично. Химията отвътре започна да пали яйчниците ѝ и тя с надежда полягаше и се нагласяше, дори ако някой само я погали по-гърба. Беше съзряла и искаше котарак. След няколко дни, когато явно достигна върха на овулацията си, стана доста сложно. Тя обикаляше нервно апартамента и мяучеше жално и призивно. Мъж ѝ трябваше, а не гранули… Но в тази циментова територия нямаше кой да ѝ помогне. Зовът на инстинкта излизаше като плач от нея. Стана нервно и за хората.

И тогава Ромео, който дотогава лежеше безучастно на дивана, дали от страх хората да не направят нещо и на Жулиета, както на него… или за да утеши приятелката си, слезе при нея. И се качи отзаде ѝ. Както дивите котараци. Не я потърси с онова от себе си, с което би я потърсил и нагласял нормалния котарак, но тя усети предните му крака на хълбоците и се успокои. Притихна в очакване пожарът ѝ да бъде загасен. И се умълча.
Ето така котаракът няколко дни ходи на два крака зад котката и я утешаваше.

А хората вечеряха на масата и пиеха вино. И гледаха котките една върху друга и се смееха на Ромео.
А беше някакъв празник на любовта ли, на виното ли… Те пиеха и говореха, но в тях нямаше нито веселие, нито любов. Бяха обикновени двукраки, кастрирани от урбанизацията и станали безмозъчни придатъци към отдавнашни традиции. Които спазваха, но не разбираха.
….

Благодаря, Марина!
Честити ви празници, приятели! Бъдете истински!

От Николай Илчевски 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *