Ше си праЙм кот си искам

Росен Плевнелиев на гости на кралицата

– Росене, изтри ли си патъците на парцаля пред вратата преди да ми са намъкнеш? – попита Нейно Величество кралицата Елизабетата, когато видя Плевнелиев да се промъква в хола на Бъкингам.

– Да, ваш’велич’ство! – отвърна Негова Свещена диария Росен, подсмръкна и отърка разтеклия се от носа му сопол в габардинения ръкав на габардинения си костюм.

– Сядай тука и разказвай какво ново при тебе. По протокол имаме триесе минути, ма толкоз рядко ми идеш на гости, че съм ти ебала и протокола майни! Кога беше последно тука, кат закривахме олимпиадата, нале? От зари, фойерверки и пиратки тогаз не можахме си чуйм приказката санким. – каза Елизабета и деликатно изу своите кралските обущенца, като размърда оттеклите си пръстенца да си оправи кръвообращението.

На големият пръст на левият ѝ крак зееше голяма дупка. Види се, слугинята не беше сколасала да го зашие и Елизабета си тикна крака под стола „Чипъндейл“, та да поприкрие срама си.
После пак подкани Росен:

– Говори бре, фармасонино! Ей ся ше влезе шефа на протокола да ни дава зор. Кадей Юлиана? Ей, един път не я доведе таз твойта жена да ѝ видя очите барем. Що тей, ве Росе?

Росен подсмръкна още веднъж-дваж, преглътна си секретите, примлясна и се заоплаква:

– Остъй, остъй, лельо кралице… Не мога я изкарам от Резиденшъла. Се чисти, готви, бърка нещо из кухнята и вика, че я било срам от мене. Тъп съм бил, смотан съм бил, другите жени кви мъжове имали, тя най-залюпения зела, ако и да съм станал президент. От ГЕРБ магаре да биле издигнали и него щели да изберат и то май точно тъй било станало. Чесно ти каам, един път да свърши тоз пусти мандат, дето Бойко ма нахендри да го влача пет годин, ко не я разкарам, чи да си зема една друга жена, я счетоводителка, я звеноводка, я някоя синоптичка, пък на! Шси ходим по сутрешни блокове, при Гала и Мъжътнагала, на тятър ше ходим, за риба ше ходим, ко исками на майната си ше ходим…
…даже има ена Деса – сяка вечер ми са показва по телевизора и съм сигурен, че се зарад мене го прай! Аз един път, кога са бях въобразил на ирландска пастирка и бех излязъл инкогнито да видя с очите си как живей раята и кат минувах покрай тях, па си изтървах копринената кърпичка и са наведах да я дигна, чи паднах у калъ. Па тя кат ма видя как са оплесках, чи са смя, смя, смя…
Зех тъ, Десо, зех тъ, викам си и йощи ена година ша изтърпя и ша изпроводя некоя баба Марта да ми я иска и да ми я доважда у къщата!

Тая лавина от посредствена словесна диария така стъписа Елизабета, че тя се почеса по короната и не можа да вземе решение какво да му отвърне, затова само плесна с ръце и тутакси в хола влетя една слугиня с поднос малки сандвиченца с кисели краставички и бахур. Нареди масата, наля чай от бял равнец и бабини зъби и заднишком тръгна да излиза от хола хвърляйки стеснителни усмивки на Росен. Той се почувства толкова поласкан от тази зле прикрита свалка, че стана и плесна слугинчето по задника. То пък, видиш ли, се оказа снахата на Елизабета – Камила. Имало някаква криза в персонала и при посещения на държавни глави кралицата я ползвала наместо прислужница.

Виждайки тази твърде неделикатна ситуация, самата кралица пък, пак плесна с ръце, тоя път от възторг и извика:

– Земай я, земай я! Читирси години не мога са отърва от тоз крокодил! Завъртя главата на син ми и ми са натътрузи на главата, да са чудя де да я крия кога ми додат на гости други крале и царкини.

Камила я изгледа с камилски поглед изпълнен с мъка, завъртя се обидено и се изнесе в лек камилски тръс.
Елизабета се напрегна и с помръкваща надежда се обърна към Росен:

– Само кажи и пак ша плесна с ръце и тя пак ша доди…

Росен махна с ръка незаинтерсовано и мушна едно от сандвичетата с бахур в устата си, след което продължи да дрънка глупости:

– Ама, лельо, ти да видиш каква мий хубава тая Деса. Аз ако не я зема, комсомолски сектртар да стана…отново! И само да приключи тая тегоба с президентстването, няма могат ми затворят устата, щот ся мноо ма ограничават. Туй Еф 16, Еф 18, Ctrl+alt, Ctrl+Shift, мерцедеси стодвайсчетворки, голф тройки, А1, Грипени, Мрипени – ше го сбъркам тоз, дето ша ми седни на стола, само гледай!

В този момент, на вратата се почука и в хола достолепно влезе лакей в бяла ливрея, който се изкашля, за да привлече вниманието на кралицата, посочи часовника си и каза:

– Ваш’велич’ство, вече един час как си шляпате простотии с тоз льонгур, а отвън Обамата чака да го приемете и подскача от полилей на полилей. А изпращайте го да си ходи веке Росен!

Нейно велич’ство първом аха да викне да я оставят на мира и лакеите му и Обамите, но после като си даде сметка, че това хюмне може да ѝ надува главата цял ден, а после ще се наложи и да го покани да остане за вечеря и трябва да вади най-скъпият си сервиз, дето си го пази ако английската кралица ѝ дойде на гости (горката, деменцията я беше здраво подгонила и редовно забравяше, че тя е английската кралица) и любезно подкани госта си да се пръждосва с думите: „А Росе, върви си сега, пък по-нататъка пак ше дойдеш да си поприказвами.“

Росен се надигна да си ходи, но преди да излезе я закле, ако на наследника му му се отвори път насам, да не го посреща така топло както винаги е посрещала него и да не му предлага сандвичи с бахур. Само чист протокол – здрависване, снимка и кой откъде е.

Елизабета му обеща, после хлопна вратата зад гърба му, като преди това заръча на охраната си да му гръмнат няколко топовни салюта за разкош и за на добър път, след което се оригна на бахур и заспа.

Обамата чака, чака, пък си тръгна. Росен също.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *