Яяя......

Руса

Публикувано

– Госпожо, ало! Влизайте! Влизайте де! Сложете си дезинфектант, ръкавици! А, имате ръкавици. Сложете си дезинфектант върху тях и можете да влизате.

Това чувам и бързо започвам да изпълнявам. Явно съм се унесла, разглеждайки опашката пред голям хипермаркет. Хората не са много. Чинно сме се наредили. Всичките с маски. Тук-таме и с ръкавички. Няма шум. Има разстояние помежду ни… Една такава нереална картинка сме. Джордж Оруел ряпа да яде! А маските… Маските са най-различни чешити. Безлични бели и обикновени, някои с цвят на кафе, на небе, та чак и розови. Има и дизайнерски изпълнения – на цветя, със сърчица, шарени. С различни форми… Моята маска с котка си е направо уникат! Няма такава, няма! Ухилвам се доволно под нея и тръгвам на лов за хубави неща.

То вълнение беше на тръгване към магазина! Сама! Два километра с колата и минутка свобода! Чак си сложих обици и парфюм. Милото ме изгледа учудено. Ама аз така, да не губя форма… Дори червило си сложих! Нищо, че не се вижда! Нищо!

Сега с три пълни торби се завличам до касата. Едва успявам да сложа всичко на лентата. След мен – на подходящо разстояние, се подрежда един мъж и прави същото упражнение. Касиерката започва да маркира моите покупки. Аз се замотавам с ципа на чантата ми. Пак! Хем знам, че това всеки път крие опасност. Чуруликам извинително на жената зад щанда и се опитвам бързо да реша проблема. Нали знаете, че една беда никога не идва сама?! Е, и аз го знам. Маската ми застрашително започва да закрива очите ми. Приклещена съм и от ципа, а охраната зорко следи създалата се ситуация и гледа да не наруша целостта на ръкавиците си и да застраша хигиената на магазина. Ужас, голям ужас, хора! Пот се стича по челото ми. Пред мен се образува камара от продукти. Маската ми се надига все по-нагоре! Чудя се дали да не скъсам проклетата ръкавица за ужас на човека в униформа и пращам благословии на половината свят. Да не сте пред мене в този момент!

Криво – ляво успявам да се освободя и да дръпна красивата си маска. Поглеждам – касиерката е подкарала и следващата купчина продукти. Към моята сметка. Две замразени пици се мъдрят пред мен. Техният притежател – явно и той толкова се е впечатлил от моето волно съчетание с маска, ръкавици и цип, че не забелязва нищо друго. Поглеждам го!

– Веско – викам, – ти ли си?

Мъжът не реагира. Само си придърпва замразените пици и говори нещо на касиерката. Крайно засрамена, напъхвам всичко в торбите и се опитвам много бързо да изчезна.

– На мене ли говорите? – след половин минута ме поглежда човекът.

Започвам да се извинявам. То с тези маски… Поглежда ме снизходително. Руса!
Хуквам към колата. Докато слагам всичко в багажника, чувам двама мъже да говорят, че и на играчите на „Ювентус“ им намаляват заплатите с 50%! Кристиано Роналдо и компания! Ама само за 4 месеца! После щели да ги компенсират. Опа… Успокоих се значи! Нова надежда! Сега ще закова Милото!

Татяна Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *