Книги

Рядък модел…или за писането

Препрочитам „Рядък модел“ на Том Ханкс и както една приятелка написа скоро – май и за мен това се очертава да стане настолната ми книга за някакъв не малък период от време.

Нито един от разказите няма да ви накара да ахнете въодушевени от развитието или от някаква изненада криеща се в последния абзац, но след края на всеки, ще се възхитите от лекотата, която ще изпитате тогава.
Съвсем обикновени, но и не чак толкова обикновени истории. Във всяка присъства минимум по една пишеща машина, а в някои и повече от една.

Разбирам страстта на Ханкс към тези вече исторически остарели устройства. В тях има някаква романтична нотка, поне за тези, които имат спомен за тях.

Аз например помня как майка ми до малките часове тракаше по клавишите на служебната печатна машина, вземаше я със себе си всеки петък, тъй като винаги имаше какво да пише на нея през почивните дни – доклад за работата си, служебна кореспонденция…
Аз се унасях вече, а тракането в съседната стая до малките часове на нощта само ме успиваше все повече и повече…
Помня, че сънищата ми под съпровода на редящите се буквички бяха винаги цветни.

Когато след време тази машина се амортизира достатъчно, за да купят нова за училището, тя остана у нас. Тогава ние, хлапетата в махалата, решихме да издаваме вестник печатайки го на нея. Секвестирах я (за което ядох грандиозен бой, след като майка ми разбра, че сме я разнасяли къде ли не) и се роди вестник „Невшенски куриер“.

На страничка, страничка и половина разпространявахме сред комшиите значими новини като: „Дебита на водата на чешма „Тунчовата дупка“ необяснимо е намалял напоследък“, „Проведе се първата Невшенска Олимпиада, в която участие взеха Английската, Татарската и Караколската махала“, рецепти за лесен кекс, жътвата била започнала, жътвата била свършила…

Мислехме да е всекидневник, обаче с един пръст и търсене на всяка буква по десет секунди редколегията реши да е седмичник…даже двуседмичник.
Е, издадохме шест или седем броя. Все се надявам да открия някой оцелял в архивите си.

В това да използваш печатна машина действително има нещо истинско, утвърждаващо писането, каращо го да придобие автентичност и дух.

Намерете кой да ви подари този „Рядък модел“ (на мен ми е един от коледните подаръци ☺️ ), а ако не – купете си я. Няма да съжалявате.

Точно на такава машина се печаташе „Невшенски куриер“ ☺️

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *