Виктория Тинтерова

Самотната мисъл…

Публикувано

Ето, сега например Цвета ще ходи в Япония – вика Цветанов.
Да не се обърка Цвета, да ѝ кажа – столицата на Япония е Токио. Всички говорят японски, дори и тригодишните деца. И на хората там са им дръпнати очите. Очите, Цвета, не ушите…

А пък Президентът Радев много иска да ходи на такива събития, международни, вика Цветанов. И, айде, от Цветанов да мине, да ходи… Ми сега, какво да го правим, няма да го натъжаваме.

В Цветановата глава има само една мисъл – за президента. Преди също е имало само по една мисъл. Начи, да го обясним нАучно – ходи ми се до кенефа… яде ми се… ходя по улицата – да внимавам… искам поне 6 апартамента…. шефе ти си гъз… не, не беше така… Радев, ТИ си гъз!

Тази, последната дойде от Нищото.

Видя го веднъж Цветанов този човек Радев и мисълта – хоп, се загнезди. От тогава, за да иде до кенефа или да яде, трябваше жена му да му казва. От сутринта, горката жена почва:
– Цецко, ходи ти си до тоалетна! Мишчице, сега ти се яде! Котенце, отиваш в парламента! Муцка, Цецко, връщай се, трябва да вечеряш… – и така.
През това време мисълта се върти непрекъснато в главата на Цвъцко – място, колкото искаш. Е, оня ден Мисълта на Цвъцко му каза:
– А бе, тоя Радев, я как вика, че хората са бедни?! Егати нахала… Ние с теб, Цвъцко ще кажем на всички, че това са грандиозни глупости и целят избори, дестабилизация и назначаване на служебен кабинет и е популизъм!
– Повтори, моля те, Мисъл моя, пупулизъм ли каза?
– Добре, брой си на пръстЕнцата – избори, дестабилизация и назначаване на служебен кабинет и е популизъм, запомни по-по-ли-зъм!
– Какво е това последното?
– О, моля те, само повтаряй! Когато идеш при Хекимян само това повтаряй!

Мисълта била леко разтревожена, щото познавала от едно време и Мисълта на Хекимян и знаела, че и тя е сама и самотна и тъжна…. и понякога непредвидима. Палава….
–––––-
Веднъж бащата на Цв.. ох, не, на Иванчо решил да провери колко Иванчо знае по математика.
– Колко е 2+2?
– Мииии…
– Бе, Иванччо 2+2, бе….
– мииии 5!
Праснал го бащата вбесен по главата, а Цв…, ох, не Иванчо рекъл:
– Татоооо, некой лопна на вратата!

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *