Мрънководител

Светът е голям и муцита дебнат отвсякъде

Настръхвам, направо се накокържам, когато на бензиностанцията до мен е спряла да зарежда Тойота хибрид. Почти винаги я кара някое зализано и наконтено юпи, което се държи по следния начин:
Спира толкова внимателно до колонката, все едно скачва совалка с международната космическа станция в условия на червен код и жълт код едновременно, после бавно подава краче през открехнатата врата, разтърсва като да е препикано от пекинез имитация на модно обуще и се измъква от метросексуалната си кола с такъв финес на какъвто не е способна и английската кралица. То са чупки в кръста, потрепервания, извивки, засуквания…
Вече отвън, изчаква царствено момчето от персонала да приближи свещената му особа, слухти очаквателно за възторжен поздрав, че е миропомазал тази бензиностанция с присъствието си и след като това разбира се не се случи – тарампаджик-тарампаджик тръгва в посока на капачката на резервоара. Ама той не ходи – той се носи ефирно и разнася благоухания на дезодорант „Зелена ябълка“ версия 3.0, като фръцка дупе в тясно панталонче в цвят умираща сьомга, с един нюанс по-наситен от цвета на чорапките. Пристигнал благополучно до целта, посочва капачката великодушно, все едно момчето, което зарежда вижда за пръв път такова съоръжение и си умира от желание да му бъде позволено да я развие, и вече след това Диско Стю започва авторитетно да се информира 95 октана ли да сложи, сто ли, дванаесе хиляди и триста ли… Мисли, че е много забавно да попита – „Ама нали не слагате въздух, хахаха? Ама има ли добавки в бензина, щото съм с филтър обучен да се гърчи грозно и да се обажда на 112, когато му сложат неотлежало гориво, хахаха?“ и други все така свежи лафчета разкриващи неговата богата обща култура и неповторимо чувство за хумор. След като се изчерпва откъм чар, нарежда да му бъде сипано точно десет литра. Това е защото я засича, не щото десет литра са около двайсе и два лева, а малкото бедно-богато момче работи за 700 лева в някой офис, изплаща тойотката на лизинг и като се прибере облича развлечен анцуг и вечеря кренвирши с лютеничка. След като се е постарал неубедително да увери околността в своето величие се запътва към касата и още пътьом несъобразително вади от джоба си две десетлевки и шепа едри стотинки от по ЦЯЛ ЛЕВ – представете си, приготвени още на три светофара преди бензиностанцията и потвърждаващи въздуха в кулата, която съгради секунди по-рано. На касата вади карта за отстъпка – две стинки на литър – прибира старателно жълтото ресто и вече отново до каляската си, която ще го отведе до квартира в жилищен блок в дъното на Владиславово, казва на момчето:
„Измий предното и задното стъкло, че днес нямах време за автомивка.“ Още при посягането към четката за стъкла се е скрил зад волана и убеден, че „бакшиш“ е град в Китай е завъртял стартера и чака да се изстреля към изхода.
Простолюдие – Либерачи напусна сградата!
„Здрасти братле, пълни догоре. Вземи тука да пиеш една бира после и не си играй да чистиш джамове.“ казвам аз на момчето и отивам да се задявам с касиерките.
Благородството задължава…

Муци

One thought on “Светът е голям и муцита дебнат отвсякъде

  1. „То са чупки в кръста, потрепервания, извивки, засуквания…“- Прекрасен стил, разкриващ богатството на българския език. Направо отлетях при Христина и Дъбака… балсам за душата. Чудесен финал.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *