Яяя......

„…свиркам си и нищо не търся..“

Ако аз слушам музика в колата, това означава, че всеки намиращ се на по-малко от петдесетина метра отстояние също слуша музика.
Няма не искам! Таз Тони Димитрова или Орлин Горанов или двамата в комплект ше ги чуйш!
И остави, че озвучението стряска глухите, вдига мъртвите и цери остър дюстабан, ами аз освен всичко това, припявам, леко поклащам бедра, доколкото това ми позволява тясното пространство между амбреажа и волана, а горната част на тялото вихря в ритъма на танца, породен от милионите децибели мелодии леещи се от тонколоните.
И все пак, аз съм простак – добронамерен, но простак!
Понякога надувам „Ииииииибрахииииим“ на „Queen“ и само дебна някой със свалени джамове да спре до мен, усилвам волумето до най-големия макс и гледам сеир, как комшиите по автомобил залягат между седалките като при нападение на Ислямска държава.
Има обаче едни други хора, които правейки по същество същото като мен, го правят със стил и финес…

Ето ви един такъв човек:

„Прохладно утро, качвам се в колата, завъртам ключа и от вечно усиленото радио гръмва Leann Rimes – Can`t fight the moonlight и въобще не намалям, а направо потеглям.
На първия светофар толкова съм се разпяла, че в главата си направо бях качена върху един бар, размятах един микрофон и пеех с пълно гърло. Изобщо не бях в никаква кола, на никакъв светофар! Изнасях представление и поглеждах червената светлина, кога ще стане зелена, за да сляза за малко от сцената и да дам възможност на екзалтираната ми публика да си поеме дъх. Започва припева и аз вече съм самата Rimes, разхождаща се по бара и танцуваща, докато другите „грозници“ наблюдават изумено в какво се е превърнало скромното ново момиче.
15 секунди до зеленото, 10, 9, 8, 7, 6, 5, вклювам на първа и ахааа да потегля и един пешеходец, не по-малко луд, спортен тип със слушалки и кафе в ръката се спира пред колата ми, прави една-две денс стъпки и пресича танцувайки. Не знам какво слуша, но удивително пасва на моя ритъм и чак ми иде да сляза и да ги изтанцуваме тея 5 секунди лудост. Тука забравям за светофари и всичко, започвам да се смея, той също – махаме си сякаш всяка сутрин се поздравяваме така, по една огромна усмивка и който накъдето е тръгнал – получаваш от света това, което даваш. Следващата песен е Imany – Don`t be so shy, но следващия светофар е зелен…и Слава Богу!“

Ваня Милчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *