Ше си праЙм кот си искам

Свободата иска жертви

Свободата иска жертви
 Ей  така, докато си карам и рязко ми се приисква да се отклоня. Хващам коя да е отбивка и вече пътувам по неоживени пътища.
Обичам на пустите кръстовища да си пускам мигача, макар, че комай съм единствения минаващ оттук.
Вдигам стадо гургулици. Не бях виждал от години. Разтварят се на две пред колата и пак се събират след като отминавам.
След малко минавам между две ниви – изкласил, пясъчно жълт ечемик и все още зелено жито.
Толкова е контрастно и странно олекотяващо духа. Започват да ме стягат дрехите, обувките, чорапите дори. Часовникът чак ми додява около китката. Кожата ми пречи сякаш. Всичко искам да хвърля от себе си. Всичко! Искам само да вдишвам и да издишвам…

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *