Яяя......

Свободата като гледна точка

15.01.2021, ден тринайсет, откак не съм стъпвала в супермаркет и ден двеста шейсет и някой си без маски. Решението да не участваме в тоя карнавал и да се преместим в Танзания или на самотен остров, ако се налага, не беше хич леко, но дава отлични резултати.
Веднъж един човек ме пита: “Е какво толкова ще ти стане, ако си сложиш за половин час маска, че да си напазаруваш?”, пък аз го питах какво толкова ще му стане, ако не ходи известно време в магазин. Не се разбрахме нещо и за пореден път си казах, че явно всичко е въпрос на гледна точка.

Има хора, за които благата в живота са ресторанти, офиси, самолети, почивки, заплати, фризьори и тези хора – съвсем разбираемо – са готови на всичко, за да си ги запазят. И маски биха носили, и хапчета бихи пили, само и само да се върнат към нормалното.
Има и други хора обаче, които не могат да бъдат изнудвани с такива неща, защото имат различни приоритети. Те се вълнуват от архаизми като природа, разум, лично достойнство и свобода, и също са готови на всичко, за да водят живот без доктрини, доктори и диктатори.

Тези две гледни точки, както 2020-та показа, са несъвместими, без да са грешна и правилна. Вярно, че едната води до разруха и невежество, и се мъчи насила да преобладава, но това е хубавото на нашата Вселена – безпристрастна е, на никого нищо не забранява и сбъдва на всички желанията. Който не вярва, че може сам да управлява тялото, бъдещето или децата си, ще получи възможност да ги даде на друг. Например на държавата. Който вътре в себе си е убеден, че няма живот без болест и старост, ще дочака и двете. И тъй, всекиму според истината и вярата. Дори никога повече да не вляза в мол или супермаркет, все ми е тая. Без работа съм оставала, без къща съм оставала, без роднини живея – не е страшно. Мисълта да остана без лице и душа обаче ме плаши. Не за друго, ами защото вече съм гледала този спектакъл и му знам края.

Цялото ми детство на практика мина пред сцена на двубой между изгубена душа и престорена добродетел, в който изгубената душа накрая умира, озлобена и сама. Престорената добродетел, за сметка на това, живее дълго и честито, но понеже е празна отвътре и няма собствена светлина, непрекъснато търси донори. Оставено само на себе си, фалшивото добро не свети. То се нуждае от жертви, на които да вменява несъществуваща вина и така да ги кара да се оправдават, откупуват и заслужават, докато изсмуква душите и добродетелите им. Тъкмо да откупят вината, че са родени в грях и идва следващата – че са лъстиви, че са алчни, че не мислят за другите… Танц, който в природата се нарича “паразитизъм” и който рядко свършва добре за жертвата на паразита. Ето защо стоя далеч от престорена добродетел и не спазвам измислените ѝ правила – защото истинското добро никога не би поискало от мен да крия здравето и усмивката си, за да не се зарази от тях още някой.

Сетая Брат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *