Крум

Свят широк, през метър – идиот

…или „Комшията-психопат“

Преди много години, в една далечна галактика…

В родния ми град, в апартамента под този, в който съм живял и израснал, живееше (и още си живее, всъщност) един даскал – от най-лошия и откачен подвид.
Са, има даскали/ци от свестния вид – за които си спомняш с умиление (независимо, че може да са били строги или да са ти шибнали некой задвратник едно време) и към които имаш уважение заради човещината и начина на „наливане“ на знания в главата ти.

На другия полюс обаче (винаги има „обаче“!) съществуват и даскали като комшията ми – такива, дето ше ти шибнат злобен затвратник или ше те пратят при директора, понеже новите ти гуменки скърцат дразнещо по мозайката в коридора.
…та „милия“ ми съсед беше поне две крачки ОТВЪД това ниво и съм безкрайно благодарен на обстоятелствата, че не ми е преподавал на мен, а далече в Монтана.
Сега, признавам, откакто се помня съм си бил откачено, пакостливо и крайно безразсъдно хлапе (се пак любимата ми книжка с текст и картинки беше „Макс & Мориц“ на Вилхелм Буш) и това не се промени през тийнейджърско-младежките ми години, но комшията-психопат НИКОГА не пропускаше да се заяде/скара с мен и със семейството ми.

През годините тоя даскал е дал, сигурен съм доста сериозни средства за химикалки, пишещи машини, листа хартия, телефонни сметки за ВСЕВЪЗМОЖНИ (и повечето -невъзможни) молби, оплаквания, жалби и доноси против мен, семейството и приятелите ми!Сигурен съм, че ако си ги беше спестил, би могъл да си купи модерен за времето си мото-култиватор!

Мъглив като мозъка на наркоман ден в края на март.
Аз съм десетокласник в местната гимназия и в междучасието след първия час тържествено дофтасва униформен милицай, който изисква присъствието ми „за справка“ в МВР-то отсреща.
Тръгвам естествено, а милицая ме ескортира от 2 метра разстояние и ме следи зорко изпод фуражката, сякаш съм Ханибал Лектър и току-виж съм скокнал да му изям черния дроб.

За моя изненада съм заведен дирекшън в кабинета на началника на полицията – възрастен мъж с габарити на хобит и тъжни очи .
– Влез…сядай, Круме – паркирам си гъза в хлъзгав диван от черна кожа пред бюрото с размери на половин стадион срещу дребния, сив, тъжен мъж.
– Бяхме първи приятели с баща ти и нема ден да не липсва – лека му пръст! – (верно е -помня като е идвал на гости и ми е носил подаръци даже)
– …ама се налага да те извикам тука, да те питам кви са тия работи, дето ги правиш?

Абе, аз съм правил много чутовни простотии, ама за кво става въпрос, мамка му!?

– Ммм, за какво става въпрос? Какво съм направил? – питам с тон и изражение на невинен като херувимче църковен хорист, докато реално съм в пълно Heavy Metal снаряжение – с коса почти до кръста, тесни дънки, дънково яке с нашивки и значки и кубинки.

Тъжния хобит отсреща вдига от мегаломанското бюро наръч хартия и почва да цитира на посоки:
– …“силна музика“, преспиване на лица у вас – „без адресна регистрация“ …“публичен дом“ – и Круме – цитата е буквален: „търчат чисто-голи по терасата и си провесват карантиите от балкона!“

Аз съм в ступор за около три секунди! Да се смея ли, да плача ли, да се фърля през прозореца смеейки-плачейки едновременно ли?
После се свестявам и хладнокръвно обяснявам на топ-милицая (и даже не се налага да лъжа!), че дори да съм гол на терасата „нема начин да ме видиш, освен ако не си ДИРЕКТНО пред блока, а също и че е било прекалено студено за който и да е, за да прави подобни „каскади“ на голо по терасата ми.

– Ясно ми е, Круме, ама сме получили тука един донос…
– Знам МНОГО добре от кого е!
Тоя е идвал да ми дига панаири ,че много силно шляпаме картите у масата при игра на белот! (което също е истина – закле’ам се!)

…как да е – „минах метър“ и тоя път, но 2 дена по-късно ми цъфнаха униформен + цивилен за паспортна проверка (сичките шестима у нас бехме местни и немаше драматични изпълнения).
Най-много съжалявам,че изцепките на даскала-психопат засягаха Майкал (майка ми – лека ѝ пръст).
Тя твърде добре знаеше колко откачен е комшията (веднъж беше опитал да я плаши, че от военното контраразузнаване са били у тях и през кюнците на печката подслушвали разговорите в апартамента ни), но милата на няколко пъти ме е принуждавала да сляза да се извиня на смотания глист-комшия, макар да я виждах ,че самата тя скърцаше със зъби от яд и горчивина.

НИКОГА няма да забравя една гледка.
Тъкмо сме се прибрали късно вечерта с майка ми, след като сме лепили тапети на чужди хора (изплащахме апартамента, а заплатата на Майкал не стигаше да ни отгледа). Аз съм тръгнал да излизам на дискотека, а Майкал е решила да внесе дълго сдържана анархия и горчилка в семейното тържество на даскала отдолу – седнала на пода в кухнята, с каничка студен айрян в едната ръка и касетофона ми в другата, тя превърташе и превърташе отново и отново (с долепени към пода високоговорители – на макс!) до откачация black-metal версия на погребалния марш от една от моите касетки.
– Отивай и се забавлявай. Аз съм си добре – ще му озвучавам тържеството на комшията! – и вдига айряна като за наздравица, а погребалния марш кърти дюшемето (буквално!).
Година по-късно съвестно предупреждавам комшията-психопат, че ще правя рожден ден в една събота.Тъпанара се изнася да преспи с жена си при роднини в друг квартал…обаче объркал дните – спали у родата В ПЕТЪК, а в събота се озовават ТОЧНО под най-епичния (и заслужаващ отделна история) рожден ден, който съм произвеждал през живота си!

Понеделник сутрин. Още в първия си час, в първия си клас за деня, откачения ми комшия (без поздрав и предизвестия) директно скочил с въпроса:

– Има ли некой от тоя клас да са били на рожден ден, оня ден у събота?!? – имало двама в тоя клас (ама благоразумно си замълчали – те ми разказаха после) и даскала-психопат продължил:
– Оня ден, в апартамента над моя, прави рожден ден един ИЗРОД!(следвала камара обидни думи) – Поканил у тях четиресе пЕнкара!От вратата му – до входа на блока -само КУБИНКИ!!! Хвърлили си мезето пред вратата ми!!! В мазето – срали и пикали, а в асансьора – СРАЛИ НА КРЪСТ!!

Са…че беше див (меко казано) рожден ден – така си беше! Обаче (да, пак има „обаче“) аз като съвестен домакин броях хората и в пиковия час бяха към 48, но само 7-8 от тях беха „пЕнкари“ – пънкари демек.
НИКОЙ не е пикал или срал в мазето, понеже само аз имах ключ за там.
Единствената истина беше за мезето – един приятел изпусна буркан царска туршия ТОЧНО на площадката, пред вратата на ненормалния даскал.
Що се отнася до асансьора – също си беше съвсем чист, но технологията на срането „на кръст“ е една от най забележителните загадки на Вселенета за мен и до днес…

Дееба и шибания ненормалник!

Крум Крумов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *