Искра Веселинова

Седмицата в два щриха

Публикувано

Седмицата беше тежка. Уморена съм, бе, хора! Имам нужда от почивка, от чаша димящ чай, от късно есенно слънце и ранни есенни вечери, от топла завивка и мека прегръдка.
Но понеже ще си остана с мечтите, а реалността е сурова кучка, мамка ѝ, тези дни съм хем инертна и имам физиономия на отлитащ марсианец, хем съм злобна, като вече упоменатата кучка.
Ето ви два щриха, които ме впечатлиха силно:

Първи – протестите срещу климатичните промени. Смях се с глас на този дебилизъм, на сърцевината от безумие на идеята да се протестира срещу природата, катаклизмите, Божиите дела или както щете го наречете.

Да, ама хиляди младежи не отишли на училище, ами излезли да протестират. Има си хас! И ние едно време бяхме готови да пушим хашиш със стари моряци, да ни сложат пранги на краката и да ни накарат да гребем на галера като крадци и убийци, само и само да не влизаме в час.

Бих им предложила на тези кървавопотни ентусиасти, да направят жива верига около някой топящ се айсберг или да скочат с бънджи в кратера на действащ вулкан, за да ѝ покажат на природата, че така не може. Въпросът е принципен, мама му стара, ако всяка природа се разпищоли така, докъде ще я докараме? Предлагам следващият протест да е насочен срещу обратното въртене на Венера.

Втори щрих:

Изпитвам органическа непоносимост към хора, които са жестоки с животните. Днес следобед, докато се прибирах от работа, попаднах на отвратителна сцена – хлапе на около три-четири години, от мъжки пол, с физиономия като от илюстрован атлас на Ломброзо, беше приклещило една нещастна котка и жестоко ѝ теглеше опашката. Клетото животно беше толкова уплашено и безпомощно, че дори не му хрумваше да се защитава, а се мъчеше да се слее със стената, докато малкият изверг продължаваше да го измъчва със садистично задоволство, придружено от смях на висок глас.

– Дете, недей да дърпаш котката, нея я боли! – питах се да бъда мила, разумна и умиротворителна леличка.

– Ха-ха-ха! – изсмя се изродът насреща ми и започна да извива опашката на котката. Е, казвам ви, полудях! С нечовешки усилия на волята се удържах да не размажа противната физиономия на хлапето и да му отлепя такъв шамар, че да му завъртя главата наобратно. Котката извърна глава и ме погледна така, че ме покърти до дън душа. Огледах се. Изчадията, създали изчадието, не се виждаха никакви. Вероятно блееха в магазина. Чудесно! Наведох се над противната твар и прошепнах с най-смразяващия си глас:

– Пусни котето и се махай, защото довечера, като легнеш да спиш, ще дойда при тебе и ще те изям!

Изродчето замръзна. Ръцете му увиснаха. Трябваше му време да асимилира зловещата заплаха. Ние с котката се изнесохме в различни посоки. Надявам се, че хлапето ще сънува кошмари поне пет нощи. Ако почне и да се напикава, значи съм си свършила работата докрай.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *