Яяя......

Седмицата на чичо Венци

Свободата е вид салам
сервиран в художествената галерия
Борис Дали

Тая седмица бяхме в епицентъра на пърформанса.
В Националната художествена галерия младата и доста популярна в световните арт среди българска художничка Ода Жон направи изложба и вид пърформанс, в който нареди различни малотрайни колбаси на големи софри в залата на галерията. И покани арт елита у нас – тоя, оня, ония двамата, оня третия и един друг – да хапнат, символизирайки изяждането на женското тяло – демек – експлоатацията на жената.
Чудесна идея, само че художничката май не беше предвидила едно – у нас всяко събиране около софра не се приема добре.
И настана ад!

„ZA TOVA LI UMREHA DEDITE NI” – питаха възмутени родолюбци.
“HODOJESTVENATA GALERIQ E HRAM NA IZKOSTVOTO VE, MASKARI” – написа във Фейсбук и Жоро Спатията от квартал Гевгелийски, автомонтьор и почитател на ранния Амет и късния Цветино Джукати, който благодарение на салама научи къде е галерията.
Въобще, арт седмица.

Бронзовата къща стърчи самотно до немския коледен базар, който се казва „коледен“ само защото политическа партия ДЕОС се разпаднаха и няма кой да смени името, дискриминиращо онези, които не празнуват коледа – например хората от църквата на летящото спагетено чудовище или реформисткото бахайско движение „Свидетелите от четиринадесетия вторник“.
Та стърчи си Бронзовата къща, отзад се продава…салам.
Немски наденички на немския коледен базар.
Отсреща – галерия.
В галерията – салам.
Отляво – БНБ.
Там пак салам.
След това Президентството и Министерски съвет.
А там – там е хляба и ножа и САЛАМА.

Само Валери вече го няма и е малко тъжно, но пък Мариана го смени и си мисля, че това е в полза на изкуството и пърформанса.
Много изкуство в тая държава, много пърформанси, много нещо.
Депутатите решиха да спят в парламента, за да може да приемат бюджета на KLETA MAJKA BALGARIQ за следващата година.
Е, наистина проспаха приемането на някои неща в бюджета – например парите за децата с увреждания, които някой така шмугна в клетия финансов документ, щото майките отново скочиха, та се наложи лично премиер – министър Борисов да прави срещи и да свиква депутатите си, за да ги накара да прегласуват онова, което имаме като бюджет в тази си част.
А междувременно изкуството се пренесе и на малкия екран, където, в понеделник вечер, в шоу, което има директна връзка със суверена, шефката на парламента рече, че сме на първо място в света по производство на велосипеди.
И всички изведнъж се почувствахме по -добре.
Това първо място не е като онова 111 място по…както казва премиер – министър Борисов „автоцензура“.

Между другото тоя седмичен обзор става повече от странен.
Салам, свобода, изкуство, велосипеди, бюджети…
Да добавим и че заваля сняг, температурите паднаха, ремонта на Графа e HUBAV, но има LOKVI, защото не е GOTOV.
В тая страна има само един, който е винаги готов.
И това е бате ви Румбата Овчаров когато трябва да се коментира Белене.
Може да е празник, може да е делник, може да е адска жега или лют студ, но бай ви Румен винаги ще е на своя пост, за да говори по тема, която не интересува никого, освен в случаите, в които купуваме по някой реактор, за да го турим някъде в полето…
Да си имаме…

Изобщо – изкуството у нас е на път да победи действителността.
Салам, реактори, бюджет, велосипеди, Белене, арт-елити, зима…
И всичко това само за няколко дни.
А представяте ли си какво ни очаква още до края на годината?
Например – коледен пърформанс със сърмички и бобец.
Или – новогодишен пърформанс с руска салата и уиски „Блек рам“.
Все пак правителството отпусна по 40 лева на пенсионерите с пенсии под 300 лева.
Тия 40 лева биха стигнали на някой пенсионер да си плати глобата в софийския транспорт, ако случайно същия забрави да си купи билет от 1,60.

Живеем в страната на изкуствата.
Нищо, че министъра на културата не знае къде се намира и че за култура държавата отпуска толкова средства, щото провинциалните културни средища да бъдат подържани в изкуствена кома, за да не отчетем популярния медицински термин “exitus letalis” .
А сега ме прощавайте, но приключвам този обзор, защото чух, че в една книжарница в центъра пуснали страхотно „Русенско варено“ с твърди корици.
Хайде, със здраве и споменавайте с добро чичо ви Венци…

Автор: Венци Мицов

Източник: www.manager.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *