Яяя......

Семейни проблеми или Съдебен спор по социалистически

Публикувано

„В Пловдивско мъж заля сина си с бензин и го запали“
и още от тази днешна новина:
„Скандалите в семейството били всекидневни. Според кмета на селото Калина Кохчиева това били „семейни проблеми“ и тя нямала никаква информация за тях.“

Не ми е идея да ви заливам всекидневно с такива новини и черни сводки и то във време на светли празници, просто четейки този ужас, си спомних една история, която ми разказа баща ми преди време.

Това се случва през осемдесетте години. Баща ми е прясно-прясно избраза кмет и изпълнява служебните си задължения в Невша.

Една вечер, след пореден скандал, еди кой си си събира партакешите и изоставяйки жена си и детето си, се изнася в едно от съседните села с намерението да живее с друга жена. Това, в ония години, няма как да не стане обществено порицано деяние и Окръжния комитет на Партията предава поръчение със задължителен характер за изпълнение на баща ми като кмет – веднага да се сформира каквото там е нужно, да се намери беглеца, щото той да се върне при законната си жена.

Баща ми подбира необходимото му (автомобил, един или двама авторитета от Невша и не помня – може би милиционер за респект) и пристигат на новия адрес, където се е установил парясника. След особено настоятелен разговор (и да е имало шамари-мамари, то баща ми не ми е казал), качват младоженеца-беглец на автомобила и го доставят на изоставената от него жена с обещанието, че колкото и пъти да избяга отново, всеки път ще го връщат и че те, тези работи, не стават току тъй и трябва да си носи отговорността за жена, дете и дом.

Разказвайки ми тази история, баща ми каза и следното – „Да ми се чудиш на акъла! Партията, респективно държавата или обратното ако щеш, ми разпорежда да се разпореждам с личният живот на някой си и аз тръгвам и го правя. Да, за добро и с добри намерения, но ти представяш ли си – няма да живееш с тая, ше живееш с оная и това е!“

Своеобразния край на историята е, че въпросният безотговорен по него време мъж, почина преди няколко години (Бог да го прости), като край него в последните му дни, бяха и жена му и порасналото му вече дете и внуците му.

Сега, не става дума за това, има ли право държавата да се меси в личните дела и чувства на хората и т.н.
Направих паралел между това как е било тогава и сега. Истината е някъде по средата…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *