Ше си праЙм кот си искам

Скубем ли скубем…

И отново – скубем пилета.
Света да свършва, ГЕРБ да пада от власт (което е все едно първото), чума да върлува, охтика добитъка да мори – ние скубем пилета.
Майка ми мърмори, че на нейното много трудно му се изтръгват перата, а ние с баща ми си смигваме и без да имаме каквато и да е договорка започваме…
Аз:
– Е, три пъти сме го колили точно това пиле и всеки път се скубе много гладко, к’во не му харесваш?
Баща ми:
– Ми, да! Подледният път го колихме в сряда и аз го скубах – никакви проблеми.
Тя милата, първо ни изглежда отгоре надолу и обртно с присвити очи, после виждам как се колебае дали да остави недоофъканото поради трудна скубаемост пиле и да се прекръсти или да ни замлати директно с него по главите, но след секунда само примирено казва:
– Ох, ох, ох, единият само се чуди каква глупост да издрънка, другия веднага подхваща и маже след него. Бошкееееей, ни на нормален мъж случих, ни на нормални деца…
И баща ми веднага я контрира с история, която у нас се разказва поне веднъж в седмицата:
– Знайш го Петър Берон, оня – бръмбароведа. Казвал съм ти какво е предупредил жена си като ѝ предлагал брак:
„Знаеш, че с мен може да живееш понякога бедно, но никога скучно.“
Че и аз това съм ти го гарантирал от сватбата още! Аз съм идиот, ти какви очакваш да са децата ни – ми, идиоти ще са!“

Така, подай трудното пиле там…

22 thoughts on “Скубем ли скубем…

  1. Честито, Ване! Като кош с рибарски мрежи да пази историите ти, да ги плетеш и преплиташ за поколенията.

  2. Честит ти сайт!
    Да си дращеш на воля и с кеф!
    И ти е красив сайта, даже!

  3. И тук никога няма да е скучно, усещам! Абонирвам са за всичко ново ?

  4. Аз пък само обикалях баба ми (Мир на праха и), която след като безмилостно заколеше кокошката я донасяше до кладенеца, където се намираше зоната за попарване и скубене. Следваше маниакално дебнене от моя страна, кога ще извади грозда неоформени още яйца, светкавично отнемане и последващо топване в солницата (лимитед едишън от Етъра). О, Мастъркеф!

    Продължавай Иване, топлиш ми душата!

      1. И аз ти благодаря! А иначе през Невша за първи път минах, когато с братовчед ми решихме, че е време да минем по магистралата, тръгвайки от Ветрино с легендарните балканчета ( тъкмо бях откраднал задна капла от колелото на съученик на сестра ми, но това е съвсем друга история) :)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *