Яяя......

Сладкишът. Тиквата. Рецептите!

Публикувано

За всичко е виновен сладкишът! Всъщност може би тиквата за този сладкиш. Както и да е, днес работих здраво за бицепс, докато белих тиквата-цигулка. Казала съм ви, че имам да изпълнявам план, заради богатия княжески урожай от тикви. Срязах наполовина една цигулка и веднага осъзнах, че ще ми трябва рецепта и за втората част на тиквата, но засега се съсредоточих над сладкиша.

За сладкиша ми трябват 300 гр. настъргана тиква. Понеже Джейсън Момоа не ми беше наблизо, та да го накарам да я стърже на рендето, докато го зяпам как издува мускули, аз тъжно пуснах електрическата машинка за стъргане и самотно свърших тая работа. Даже от мъка настъргах малко повече. Това е трудната работа…не, много по-трудно е да накарам Джейсънчо, т.е. Хал Дрого да ми дойде на крака и да ми шепне: „Не може просто така да убиваш тикви! Тва да не ти е Нед Старк!“

Ох, пак се замечтах, но все пак сложих на водна баня да се разтопяват сеемдесеипет грама масло и включих фурната. После лесно: три яйца със 130 гр. захар + кората и сока на един лимон. Сложих и една ванилия, обаче добарах една течна, изкуствена, в шишенце, и я люснах вътре (прости ми, Грета). Следва маслото, една чаша брашно+един бакпулвер и тиквените парцалки. И запомнете: никаква канела! Така ми е писнало на всичко тиквено да се слага канела, точно като Каракачанов с торбичка Билла!

Паркирам тавата във фурната и пека…всъщност тя пече, а аз се чудя какво да правя с другата тиквена половинка. Гмурвам се отново в ютуб – то и рецептата за сладкиша е от там. Пояснявам – днес съм на руска кухня. Попадам на нещо странно…гледам го втори път и си викам „Ей тва ша е!“ Няма да ми повярвате, обаче както си е по рецептата нарязах тиквата на кубчета и приготвих странен сос:

Кисело мляко (трябваше да е сметана, ама нямам), нарязан магданоз и копър, счукан чесън, сол, черен и червен пипер. Парченцата тиква ги запържих с малко олио в тигана, докато се изчервиха от неудобство, после налях малко вода и изчаках да поомекнат. Обаче малко! Няма да правим пюре, я! После фърлих там и приготвения сос, па го зарязах да поври.

А през това време сладкишът така ухае, че започвам да се давя в слюнки! Толкова съм каталясала от беленето на тиквата, че едва събрах сили да извадя тавата от фурната, Все пак успях, обаче докато я слагам върху печката, поглеждам надясно и какво да видя – бицепса ми пораснал като тракторна гума! И сега кво? Как да изравня двете ръце? Поех дълбоко дъх, смело си сипах от онова неидентифицирано ястие в тигана и устремно загребах с една лъжица, ама я държа с лявата ръка – нали ще изравнявам бицепсите. И ям, ям, раз-два, и едва не подскочих от кеф – това тиквено нещо е адски вкусно, честна дума! А сладкишът е направо мечта! И като се възторгнах от вкусове, музата ми изтрещя:

Тук тиква изниква
кат съща реликва
и трепе всеки критик!
Чак Грета надниква
и гневно възкликва:
„Това си е чист наркотик!“

Ами адски е вкусно, еднорози мои….

Магдалена Николова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *