Ше си праЙм кот си искам

Сладко от тишина

О, вие не знаете колко е хубаво да е почти полунощ, да е валял дъжд преди няколко часа, щурците да са освежени от спусналата се хладина и да надуват свирките с все сила, но пък на комарите да им е некомфортно и да са се покрили някъде, а ти да се опнал на открито на някое удобно столче, да отпиваш от биричката и…да вариш сладко от вишни.
Очите леко започват да смъдят, къде от бирата, къде от натрупаната през деня умора, но и ти е леко, унасящо леко.
Прибъркваш лениво и наблюдаваш как масата става лепкава, дъхава… Появява се комар с нестандартна чувствителност. Бръмва само за секунда около ухото ти и замаян от аромата на лепкавата сладост се изнася да помисли върху поведението си и заслужава ли си да смуче кръв при наличието на толкова по-хубави варианти за утоляване на глада.
Луната изплува между два облака за няколко минути. Утихва. След секунда или две тишина, някакви гръмотевици избоботват предупредително, но са толкова далечни, че не става ясно от коя посока идват. По-скоро са неуловимо присъствие в атмосферата, отколкото резултат от конкретна буря.
Отново утихва. Тази тишина е от ония мигове, в които привързаността се изразява лесно, а мълчанието сближава.
Готово е…сладкото ;)

2 thoughts on “Сладко от тишина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *