Искра Веселинова

Сладък грАх

Публикувано

От дълго време, поне от година, гледам в един сайт реклама на тоалетна вода, която се нарича „Сладък грах“. Описанието на аромата е толкова аристократично и някак вълнуващо, при това се споменава и английският кралски двор, че човек не може да не си каже: „А! Ето го ароматът, с който ще ухая на истинска дама. Ще излъчвам финес и ще приличам на някоя от онези изискани и малко грозновати (тука улучих десетката) племенници на Нейно Величество и прабратовчедки на Зеления галант Анри. Чудесно!“

И ето ме вчера – усмихната и в добро настроение, изпълнена с радостно очакване, влязох в дрогерията, която предлага „Сладък грах“. Момичето вътре ме посрещна мило и любезно, „да, имаме го, разбира се“, позасмя се възпитано на глупавата ми шега, че в началото съм го помислила за „Сладък грЯх“ и съм решила, че в сайта има правописна грешка „да, и други жени си мислят така“ (значи идиотите сме повече от един, каква утеха) и ми предложи да ми пръсне на китката, та да усетя най-после дълго лелеяния аромат. И ме пръсна.

Не знам дали ви се е случвало да ви се разбият мечтите с един замах, като заблуден дрон над летище. Моите се разбиха и останаха само димящи руини, от които в ноздрите ми нахлу най-големият кошмар за рецепторите в носа ми. Да нарека миризмата „озадачаваща“ би било евфемизъм, който тя определено не заслужава. Миризмата беше плътна, силна, тежка, като цапардосване в носа с тухла, обаче увита в пешкир. Изисканата дама с елегантна рокля и хубава шапчица с воалетка, Five-O’clock Tea, необятните, огрени от мекото английско слънце окосени морави, достолепният майордом, шофьорът, който лъска фуражката си, докато се подпира на лимузината, леките сладки с фина глазура, тънко ироничните шеги за Тереза Мей – всичко това се изпари и на негово място тутакси буйното ми въображение съгради образа на пълничка бабка в добро здраве (само артритът нещо…) с невъзможно тупирана бяла коса, с розова риза и бял панталон, с очила с вишневи рамки и сто златни пръстена, която шофира зелен „бръмбар“, бибипка закачливо на младите жребци, събрани пред близкия фитнес и отива на среща с приятелки в клуба“ Веселите любителки на брендито“, където играят бинго.

На тази ужасна „бабешка“ миризма трябва да ѝ се признае едно – не излиза. Толкова е силна и тежка, така се залепи за мен, че от вълните ѝ, нахлуващи в носа ми при всяко движение, ме заболя главата и в устата ми почна да сладни.

Ударът беше тежък. Толкова се огорчих и разстроих, че малко по-късно, когато големият ми син си купи някаква блуза и ми я даде да я подържа, аз – тъжна и попарена, я метнах небрежно на ръката си и си излязох, без да я платя.
„Пииииииуууууу“- алармата писна, но кой ти я слуша, след като са му унищожили мечтата? Добре, че малкият се усети и ме попита много загрижено, докато си слагаше тампони в носа, за да не загуби съзнание: „Мамо, ти плати ли блузата?“
Изтопурках назад в тромав галоп, като разтревожен носорог.
„Пииииуууу“- посрещна ме алармата. А вътре никой не беше ни чул, ни видял.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *