Виктория Тинтерова

Случаят с изчезналите туристи. Операция „Оскар“.

Публикувано

Тя седеше на бюрото си. На него нямаше нищо, освен една малка, пластмасова, златиста статуетка на Оскар, копие на истинската. Пръстите ѝ, с печен ярко червен лак, същият като на краката, впрочем, се плъзнаха към нея. Прокара показалеца по главата на статуетката, по кръстосаните ръце, по постаментчето…
Дългото ѝ лице, с дълга, волева брадичка, изразяваше тъга, а въздългото ѝ носле беше леко зачервено от изгаряне и дискретно се белеше.

С решителен жест отвори чекмеджето, в което имаше само една тетрадка. На нея пишеше „Спомени от една вълшебна нощ“. Отвори тетрадката и се загледа в прекрасните снимки, залепени на карираните страници, в мостричките парченцата плат от прекрасните рокли, с които блестеше на снимките като една принцеса….

Тъжните ѝ кафяви очи се напълниха със сълзи.
– Кой, кой ми причини това – си помисли.
Беше питала две врачки и един детектив. Врачките бяха казали:
– Ще страдаш, ще обикаляш и внимавай да не изгориш! – с други думи, но това казаха…

Е, изгоря. За сега само нослето, но знае ли човек.

– Какво ще правя, ако ме махне? Та аз съм родена за този пост.. – помисли си и съвсем се натъжи.

Детективът се занимава със случая цял месец, поиска 10 000 и предаде доклада си. В него пишеше разни работи, за които тя дори не подозираше. Хм, било скъпо на морето, било презастроено и хората затва не искали да ходят. И имало някаква ешерихия коли – тя плашела хората.

– Скъпо било, ми да теглят кредити, задници такив! – помисли си тя – А тая пък Ешерихияколи коя ли е? Ще му се обадя пак, да я издири и да ми я докара тук! Но какво още да направя?! Той така ми се довери, а аз …. Ходих, ходих по хотели, проверявах кюфтета, кебапчета и крем карамели и нищо не открих. Но пък бях много хубава, как ме гледаха чужденците….

По едно време се окопити, вдигна телефона, набра някакъв номер и каза:
– Детектив, ще ти дам още 10 000, ако ми кажеш какво да направя! И още 10 000, ако ми докараш тая Ешерихияколи!

Помълча малко, изслуша човека отсреща, засмя се весело и затвори телефона. Вече спокойна, отвори другото чекмедже, извади от него крем „Бочко“, намаза си носа и решително стана от стола. След половин час вече беше при Него.

– Идвам с идея, какво ще кажеш да позатворим гръцката граница, да видят тия как ще ми ходят на море в Гърция – и се усмихна кокетно.

Той малко се сепна, но отговори:
– Това е страшна идея, браво, бе мацко! Нема съвсем да я затворим, само малко, так-так, да чакат по 4-5 часа, да им се не види и пътешествениците скапани. Ще кажем да кажат по телевизорите, че нямат разни документи, деца-меца… Абе как ми липсва Цецо понякога, как щеше да го измислиии… Ама ми е сърдит, та сега аз требе за всичко да се мъча, вместо да си карам разни неща и да си завивам….

В. Т. Чандлър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *