Виктория Тинтерова

Случаят с мистериозната госпожа…

Публикувано

Тъмна нощ. Тежки облаци предвещават наближаваща буря. В далечината се чува лай на куче. Един щурец отчаяно си търси жена. Тъмна сянка се промъква, пълзейки. Една светкавица внезапно осветява земята. Сянката замръзва. После, в тъмината продължава безшумно към оградата. Стига до нея, прехвърля първо голяма торба, а след това и тя прескача. Тичешком стига до осветената порта на къщата и се скрива  зад ъгъла. Още една светкавица осветява грешната земя и за части от секундата наблюдателният зрител би могъл да види, че това е една страхотна красавица, госпожа, облечена в черен гащИризон. След няколко секунди, в светлината на прожекторите осветяващи входа на къщата, се появява прекрасна – госпожа както стана дума, висока, стройна, с голямо деколте, от което наднича голям съблазнителен бюст. А познаваме, че е госпожа, защото на гърба ѝ има залепен кариран лист от тетрадка, на който пише  ГОСПОЖА. Косата ѝ е златиста, гъста, очите сини, огромни и питащи. Облечена е в малка черна рокля, която всяка госпожа трябва да има в гардероба си…. До нея, на земята има сак Самсунайт, нема а са излагаме.

Госпожата звъни на звънеца.

Дзъъърррр!
Отваря курполентен мъж, почернял и с налудничав поглед, без коса, по долнище на пижама.

– О, да, какво ще обичате, госпожо страхотна?

– Ми, изпраща ме президента, да ви сготвя – скромно отговаря госпожата.

– Ми, добре, влезте…

Госпожата влиза, отива право в спалнята на мъжа, вади от Самсунайта пачки пари, няколко златни кюлчета, малко мехлеми срещу гъбички по краката, 1 пистолет Колт М1911, отдалечава се, поклаща глава доволно и вади фотоапарат.

– Сега ви моля да легнете напреко на леглото и да се направите, че спите.

– Добре – казва мъжът и ляга.

Цък, цък, красивата госпожа прави дестина снимки, делово прибира парите, кюлчетата, пистолета и понечва да прибере мехлема, но мъжът проплаква умолително:

– Моля те, красива госпожо, остави ми мехлема, че с тоя жип  много се измъчих с гъбички….

– Не мога, инвентаризиран е под №123 в малотрайни активи на президентството. Ако искате пуснете молба до склада…

И както безшумно беше дошла, така красивата госпожа се изпари в нощтта, като перце от лебед, духнат от вятъра.
Курполентният мъж стоя още дълго, като се взираше в мрака след красивата госпожа и вдишваше с копнеж уханието, което остана след нея…..

Виктория Тинтерова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *