Яяя......

Спомени от „нашата улица“

Публикувано

Нали сега е време, в което всички за нещо благодарят. Та се замислих аз на кого и за какво да благодаря. Дано не звучи сладникаво, но съм благодарен на живота си. Защото израснах в махленските дворове с цяла сюрия деца от „нашата улица”. Другите улици бяха „други махали”, с други сюрии. Тези игри са спомени незабравими.

Опъвахме канап през улицата за да играем федербал. Зимата заледявахме по-равната ѝ част, за да играем хокей. Ако бате Фико беше спрял „Варшава”-та на неподходящо място го викахме да я мръдне малко, да не ни пречи. Друга кола на улицата нямаше. Стреляхме по каруците с фунийки или с чаталчета. Който не знае какво означава това може само да съжалява. Играехме на „ножка”, на „абета” и на други игри до тъмно.

Понякога изпускахме филията с домашна лютеница, но като я поизчистехме малко пак ставаше за ядене. Шоколад „Крава”, плезир, шоколадов слънчоглед с портокалови корички – сладкарница „Пчела” още си е на „Иван Асен”, само дето онези лакомства вече ги няма.

Няма да забравя как ни прекараха телефон. Това беше знаменито събитие. 4-69-65 – никога няма да забравя този номер.
После телевизорът с екранче колкото лист хартия, но събираше децата да гледат сериала „Робин Худ” и понякога мачове.
С интерес гледах как монтираха бойлер в банята. Разбиха стената, сложиха тръби в нея и вече щяхме да имаме топла вода вкъщи!

Появи се хладилник „ЗИЛ” с отделение, в което се правеше лед! Беше по-висок от мен и имаше ключалка и ключе, за да се заключва вратата му.
Баща ми донесе магнетофон. Забравихме за грамофона и „дългосвирещите” плочи. Записвахме стихотворения и песнички и после се слушахме. Голямо шоу беше. Една роднина не смееше да говори пред микрофона, защото беше чула, че ти взема гласа и онемяваш.

Един ден се сдобихме с пишеща машина. Е, как да не започнеш веднага да пишеш романи и разкази, нищо че останаха до един недовършени.
После си купихме кола – невероятен разкош. След това се оказа, че много харчи – отиваха към 10-15 лева на месец за бензин.

Как да забравя часовете, в които гледах как се въртят дрехите в новата пералня „Перла”! Старата, с перка долу и с гумени валяци за изцеждане на прането отиде в мазето.

Дойде време и на първият касетофон със слушалки, в които за пръв път чух стерео музика и леко ми се замайваше главата.
Пораснах и си купих съветски ролков магнетофон-стерео. Сложих допълнителни колони от стария грамофон, окабелих и озвучих хола от четири страни. Свързах го с крушки за батерийка и се получи „светомузика” като в дискотека.

Всъщност тогава имаше само една дискотека – „Златна ябълка” в Слънчев бряг и там бях видял цветна светомузика, която пулсираше в такт с музиката.
Сбъдна се мечтата ми да имаме цветен телевизор. Образът беше малко размазан, но си беше лукс.

Полското фиатче, което си купих, отнесе всичките ми спестявания, заедно с няколко хиляди лева от баща ми. Но имах кола, нищо че вътре беше шумно като в двигателя на изтребител.

Когато първият компютър влезе в дома ми, така и не разбирах как може да се пише направо на оригинал, без чернова. Повечето от вас сигурно дори не знаят какво означава „чернова”!
Чувал бях за безжичен телефон, даже бях виждал по филмите. За петдесетгодишнината си вече имах и аз.

Затова съм благодарен, толкова чудеса се случиха в живота ми. Естествено не само материалните неща са ме вълнували. Пред очите ми рухнаха империи, създадоха се държави, отвориха се граници. Разбира се и много емоции преживях, но това са лични неща, за които не искам да пиша, но ги пожелавам на всеки! Такива работи…

Олег Ковачев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *