Яяя......

Спомен за Катя Паскалева

Публикувано

Да си спомним за една актриса, Катя Паскалева, която всъщност не сме забравяли, макар че изминаха точно 17 години, откакто ни напусна на днешната дата.

В Разград имаше модерен киносалон с перфектна картина и звук. Когато дойде „Козият рог“ преживяхме известен шок – черно-бял филм, на всичко отгоре почти без думи. След първите 5 минути това се забравя.

Дотогава не бяхме гледали толкова различен, експресивен, въздействащ филм, особено пък български. Изцяло доминиран от Катя Паскалева, въпреки големите имена в състава – дали заради много трудната, но блестящо изиграна роля, или защото Антон Горчев с играта си подчертаваше уникалността на Катя Паскалева, аз не знам. Но знам, че който е гледал „Козият рог“ с нейната Мария, завинаги е останал запленен от нея.

Двадесет години по-късно Николей Волев и Елена Петрова в едноименния римейк само затвърдиха мнението, че Методи Андонов и Катя Паскалева са ненадминати майстори в професията.

После имаше и други филми с Паскалева, не всички на нивото на нейния талант. Запомних я повече в „Матриархат“ и “Вилна зона“. В „Матриархат“ участваше и Невена Коканова и тогава си пролича напълно как всяка от двете е по своему уникална и в същото време – еднакво големи!

Коканова гледах за пръв път още като дете в „Тютюн“, а по-младата Катя Паскалева – повече от 10 години по-късно в „Козия рог“ . Въпреки тази разлика харесвах и двете през целия им творчески път. Заради изиграните роли Коканова може би наистина е кралицата на нашето кино, но по талант и излъчване Паскалева не ѝ отстъпваше. Мисля, че нашето поколение беше късметлийско – много бяха изключителните личности, които обогатиха живота ни , сред тях безспорно бяха и Катя Паскалева, и Невена Коканова.

Не ми се иска да пиша за личния живот, слабостите, греховете и авантюрите на толкова голяма личност. И няма да го направя. И в личния си живот, и в професията си основното качество на актрисата беше честността. Това е важно и определящо, другото са пикантерии.

Животът на Катя Паскалева е обрасъл с толкова много легенди, че не ми е ясно кое от прочетеното и чутото за нея е истина и кое лъжа.
Изиграните роли и свободният ѝ дух ще бъдат запомнени завинаги, това е важното! Никога няма да забравя как от грозновато, приличащо на момче същество, Мария-Катя разцъфна в искряща от любов красавица. Това ми стига, за да я обичам и почитам докато съм тук, на земята.

„Умирането е въпрос на въображение” – казва смъртноболната Паскалева.
Не знам, не знам.
Лека нощ.

Бонка Цакова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *