Яяя......

Спомен за Невена Коканова

Публикувано

За лека нощ ще споменем с добро човека, дал идеята в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ в София да поставят пейка на любимото място за почивка на голямата Невена Коканова.

Дори да е само легенда това, че незабравимата актриса е обичала да си почива там след репетиции в Сатирата, много е хубаво да има пейка, напомняща за нея! Следващия път, когато имам възможност, непременно ще поседна на тази пейка.

Един-единствен път в живота си съм виждала Невена Коканова на живо – в онзи грамаден „Детмаг“ на две крачки от пл. „Света Неделя“. Вече беше минала 40-те и годините ѝ личаха. Беше елегантна, но без грим и прическа. Засякохме се на втория етаж, на щанда за момичешките облекла. Избираше дреха, съветваше се с продавачката, държеше се естествено и без превземки. Освен нас двете на щанда нямаше други клиентки, може би защото беше работен ден. Изведнъж се обърна към мен с две рокли на закачалки и ме попита „Коя ви харесва повече“. Притесних се и избърборих – „и двете“. Тя се засмя и каза на продавачката: „Добре, ще ги взема и двете.“

Като актриса, не помня вече в кой филм, я гледах за първи път – „Тютюн“ или „Инспекторът и нощта“. Това не е толкова важно, всъщност. Мисля, че Невена беше по-красива и одухотворена в черно-белите филми.
Никога не към обичала онова прословуто клише „Първата дама на българското кино“. Слага я в рамка някаква, в граници, принизява я до нещо, в което има първо, второ, трето… А тя беше колкото неземна, толкова и една от всички нас, простосмъртните. Разликата беше в огромния ѝ талант – ни повече, ни по-малко.

„Мразя да говоря за моите трудности. Срамота е да приказвам за тях, когато обичта на толкова хора ме придружава от първото кокиче до последните хризантеми.“

Казала го е с присъщата си уж небрежност и естественост, с които правеше всичко. Талантът има много измерения, нали?
Лека нощ.

Бонка Цакова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *