Искра Веселинова

Спорът е невъзможен, изходът – предизвестен!

С баща ми се спори трудно. Дори невъзможно. Убедена съм. Той е невъзможен и твърдоглав. Сигурна съм и че той мисли същото за мен.

Представете си спокоен съботен следобед. Чочо се е позиционирал на табуретката и се е превърнал в сладко пухесто кълбо, от което тук-таме стърчат лапи, уши и мустаци. Татко се е излегнал на дивана и гледа нещо за антилопи, носорози и друг едър и дребен добитък. Аз готвя, щъкам насам-натам и съм миролюбива и розово-мила, като немска танте след църква.

Нашата идилия не продължава дълго. На телевизора изплува отвратително люспесто животно с вид на потомък на бозайник, изнасилен от крокодил.

– Броненосец- казвам машинално, докато забърсвам праха от бюрото и темето на татко.

– Не, не е броненосец- казва той.

– Е!

– Не е!

„Това странно животно – казва дикторът с дълбокия си сериозен глас – е люспеник. Изглежда като родственик на броненосеца, макар че всъщност не са.“

Да кажа, че татко има победоносен вид, ще е твърде бледо и слабо. Той се усмихва самодоволно, а аз яростно размахвам кърпата за прах, сякаш ей сега ще подхвана пъстър хоровод. Ръкавицата е хвърлена, а на мен трябва да ми се признае, че не се страхувам да изляза на тепиха и да започна да мятам сол наоколо си. В този момент дават някаква нещастна, смъкната от кърмене на малки ненаситници хиена.

– Горкото животно – възкликвам – горката майчица, виж как са я изпили вагабонтите.

И добавям нещо в смисъл, че и хиените са хора.

– Това не е хиена- заявява татко.

– Какво? Как да не е? Разбира се, че е хиена.

„Хиеновото куче… – обажда се дикторът.“

Този почвам да го намразвам!

За да изляза някак от несвойствената за мен ситуация да съм победена, грабвам дистанционното и сменям канала. Огромна река, от която дори през телевизора лъха студ, носи тежките си води надолу към величествен водопад.
Татко се оживява, победата му се е усладила и тази грешка ще му струва скъпо.

– Гледай, гледай каква река, това ще да е в Русия, няма къде другаде, гледай каква величествена природа! Ех, Матушка Рус!

„Тази река изглежда огромна – казва дамата-диктор с прекрасна женска солидарност- но далеч не е най-пълноводната в Канада…“

…След половин час спорът е слязъл на дребнаво, битово-махленско ниво.

– Казвам ти, че се казваше Иван, майка му баба Събка, а синът му Кольо.

– Не е вярно, жена му беше леля Събка, нали я помня, беше една такава дебела и размъкната, а Кольо е брат му, дето караше трактор.

– Аааа, имаш много здраве, мойто момиче, трактор караше комшията им, Стоян, който…

Завесата се спуска.

Искра Веселинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *