Яяя......

Срещу движението

Публикувано

Във влака от Плевен за София е адска жега, а аз седя на точно същото място, на което седях на идване. Даже съм със същия блузон. Книгата само е друга и помага да не омеся времената напълно.

Снощи един младеж, набор 98, не спря да повтаря колко мрази Езиковата. Никога няма да имам брада като неговата.
Посъветвах го да запише магистратура в чужбина. Където и да е. Така или дебелееш на хоризонт, или се свиваш до патриот. И в двата случая се доближаваш по-близо до себе си.
Далечините сближават.

Езиковата е секта.
Каза го младежът с брадата, която няма да имам (съгласен съм). Конотациите ни бяха различни (познайте къде е учил той).
Тези вражди са много симпатични. Ако ги нямаше, щеше да е нелепо. Като тази между Ловеч и Плевен, когато Плевен е в Ловешка област и никой не се сеща да оправи нещата цели девет години след като вече трябва. Все едно пък нещо изобщо трябва в тоя свят.

Например Ловеч трябва всеки ден да е жив и смислен като по Коледа, но не е. Всички балканци и всички хора трябва да се обичаме (за да сме смислени), но не се. Стойностната музика трябва да се инкриминира, за да започне да се слуша по-масово, но и това не става.

Трябва да спра да говоря, но във влака е адска жега, даже прозорецът е свален, за да може да се диша.
Поне двама души в купето са с анцуг.
Аз съм със същия блузон, с който бях на идване – не го харесвам особено, но е удобен. Седя на същото място с гръб към движението. Така имам повече време да огледам хубаво това, което оставяме след себе си.

Дестинацията е ясна. Ловеч, Плевен, София. България. Връхлита ми в гръб.

(Ti misliš da je meni lako 🎶)

Цветозар Цаков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *